Болен Сидеров
Азбучна истина е, че времето преди избори е идеално за цъфтежа на разни популистки настроени политици, изпълнени с желание да се вкопчат във властта и готови на всичко, за да го постигнат. Внимателният наблюдател отдавна е забелязал, че тази истина идеално приляга на двама членове на родното политическо съсловие – Яне Янев и Волен Сидеров – които иначе имат навика да са по-ниски от тревата, свити удобно в широките си депутатски кресла.
Не ми се говори за Янев, който май вече е ясен на всички, но Сидеров продължава, колкото и тъжно да е, да привлича симпатиите на хора, чиято памет е достатъчно къса, за да забравят буквално стотиците му гафове през годините, пълната му безпринципност (която го превърна от пръв противник на „Мухобойко” в негов пръв съюзник, преди отново да го върне в опозиция, щом стана видимо, че коалицията с ГЕРБ му носи и негативи), семейните и партийните му скандали и факта, че всичките му съюзници рано или късно се оказват „долни предатели” в добрата традиция на сталинизма.
Политическата криза, в която изпаднахме в последните месеци, създаде идеална почва за най-последното разцъфване на господин Сидеров, който изглежда за пореден път се изживява като господар на тази държава – сега, правейки опити да нахлуе насила на заседанията на министерския съвет (но в същото време, отказвайки да разговаря с министър-председателя) уж от името на хората – които, разбира се, никога не са упълномощавали подобни циркаджилъци, и уж с цел да попречи на някакви въображаеми сделки под масата (защото, както знае всяко хлапе, най-доброто време за такива сделки е заседание, на което присъстват един куп журналисти и стенографи).
Целта на Волен Сидеров е ясна и тя няма никаква връзка с някаква имагинерна загриженост за България, за която досега не сме видели никакви доказателства от него, а с желанието личността и партията му да получават безплатно рекламно време по медиите, та, ако може, повече хора да бъдат подлъгани да гласуват за тях.
Лично аз не искам този човек да продължава да излага българския народ, да си присвоява правото да говори от негово име, да настройва едни етнически групи срещу други, да обижда държавните ни институции и да създава скандал след скандал в отчаяното си желание да се добере до още малко власт. А ти?
П.С: Следва „Какво да се прави – част IV„.