- E-lect.net - https://e-lect.net -

Българинът и чистотата

Длъжен съм да започна с този призив към всеки, чийто национализъм изключва дори възможността за критика към България: Ма-хай се! Тук „оплюването” на българското и родното ще вземе застрашителен размер, който – сигурен съм – по никакъв начин няма да ти хареса.

[1]Повод да се замисля за отношението на средностатистическия ни сънародник към чистотата беше организираното от WWF почистване на природните паркове в страната, което се проведе през изминалата събота. Аз, разбира се, нямам преки наблюдения върху състоянието на всички тях, а единствените ми пресни впечатления са от Витоша, където дадох своя съвсем скромен принос към инициативата. Въпреки това вярвам в следващото изречение с убедеността на брадат саудитец с калашник и блеснал поглед.

А то е: Българинът е мърляч. Той е такъв по улиците на големия град (и това е толкова очевидно, че никой досега не си е губил времето да го оспорва), по междуградските магистрали (доколкото ги има, де), у дома си на село, сред природата и – ако мога да вярвам на собствените си наблюдения – в дори още по-голяма степен в чужбина.

Противно на разпространената заблуда, обвиняваща за всичко ерата на комунизма, това, за съжаление, е историческото наследство за една нация, която (пропусни текста нататък, Волене) е била научена да се къпе от уважаващия значително повече хигиената османски поробител.

Осъзнавам колко е трудно да се бориш с родовата си памет, но не мога да спра да се учудвам, когато видя десетките найлонови торбички, счупени бирени бутилки, здрави шишета от безалкохолни и сокове (!?), кутии от Макдоналдс, презервативи, брошури и знам-ли-и-аз-още-какво на площ от 10 квадратни метра в средата на планината.

(Още по-затрудняващ възприятията ми е фактът, че всички тези боклуци датират от всевъзможни периоди – отпреди 10-15 години до буквално вчера. В смисъл, що за хора биха се хранили, пили и правили секс на бунище?)

И си припомням, че по време на едно почистване в Студентски град преди няколко години бяхме изнамерили десетки полузаровени торби с отпадъци до някакво дърво, досами входа на 50-и блок. Или как пътувам във влак и човекът до мен изхвърля бутилката си през прозореца, точно докато се възмущава на липсата на хигиенни навици у „циганите”. Как попадам в компанията на някой, който може да си позволи да остави мръсните си чинии в мивката в продължение на повече от месец. Как…

Всъщност сигурен съм, че както аз мога да продължа до безкрай, така и ти ще се сетиш за множество подобни примери от своето обкръжение. Изходът? (Да, мога да опитам да съм конструктивен.) Да бъдеш нетърпим към мърлячеството – в себе си, защото никой не е безгрешен, но също и в обществото. Да подкрепяш инициативи като тази на WWF и да настояваш те да бъдат повече, тъй като ефектът от едно почистване в годината честно казано дори не е символичен. Да настояваш като данъкоплатец общините да извършват техния дял от сделката и да осигуряват качествена услуга по почистване. Да пишеш по темата, ако имаш медия, и да поощряваш читателите си да бъдат по-отговорни към чистотата.

Мърлячеството е измежду изконните български традиции. Както се казваше в една популярна реклама от близкото минало, обаче, традициите не са това, което бяха.

П.С. Снимката е на Петя Пишмишева (благодаря, Петя). Хората, запечатани на нея, са измежду малцината луди, които не само не цапат, ами си губят свободното време да събират отпадъците на другите.