Бюрократично разхищение

И с лупа да търсех, нямаше да намеря по-добър пример за постоянното пилеене на парите на данъкоплатците от държавните ни органи от открития от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) конкурс за консултантска фирма, която да анкетира около пет хиляди души и да напише доклад от (забележи!) не повече от 30 страници по темата за „обществените възприятия за състоянието на пътната мрежа и услугите, предоставяни на ползвателите на пътища“, като предложената за този „проект“ сума е 600 000 лева.

Едва ли има нужда да обяснявам колко нелепа е тази държавна поръчка, но все пак нека да отбележа, че

Първо, да се изследват обществените нагласи по въпрос като качеството на пътната мрежа е напълно безсмислено, понеже каквито и да са те, това няма да повлияе на гореспоменатото качество – все едно да изследваш доволни ли са пациентите от наличието или липсата на медицинска апаратура в някоя болница – доволни или не, ако апаратурата я има, повече хора ще бъдат спасени, ако я няма – по-малко;

Второ, аз и без 600 000 лева мога да ти кажа съвсем точно, че „обществените възприятия за състоянието на пътната мрежа и услугите“, предоставяни на водачите на МПС-та са крайно негативни – за което основен принос има фактът, че пътната ни мрежа е дори по-зле, отколкото са услугите на АПИ, КАТ и там още който се занимава с нея (за това разкритие ще помоля отговорните служители на АПИ да се свържат с мен, за да се уговорим как да  ми преведат 100 000 лева по промоционална тарифа, спестявайки на данъкоплатците останалите 500 000);

И трето, 600 000 лева за доклад от 30 страници, seriously? Какво точно проникновение очакват да заварят в него родните бюрократи, което да оправдава дори десетократно по-малък разход? Какво биха научили, което вече не знаят? И най-вече какво да очакваме в резултат на доклада – кампания за два милиона, която да ни убеди, че при все, че пътищата ни са пълна дупка, трябва да почнем да ги харесваме?

Предложеното от агенцията проучване, освен че трябва да предизвика вниманието на прокуратурата, щеше да бъде смешно, ако не беше един от стотиците примери за начина, по който държавата разхищава нашите пари. Няма нужда да си измисляме конспирации, търсейки вината за бедността ни в международни заговори – за нея най-вече е виновна толерантността ни към това разхищение и всички останали изцепки на родните политици, бюрократи и техните приятели.