- E-lect.net - https://e-lect.net -

Бягство в огъня

Когато преди няколко седмици правителството обяви ден на траур в памет на самозапалилия се Пламен Горанов, с приятели си говорихме, че единственото, което ще постигне този акт на откровен популизъм, е да направи самозапалването „готино” и „модно” решение за всякакви хора с психически проблеми, желание да сложат край на живота си или просто нездрав стремеж гласът им да бъде чут.

[1]Последните дни ясно показаха колко прави сме били – вчера полицията попречи на 73-годишен мъж да се запали пред президентството, а по-рано през седмицата в нестандартни опити за изнудване археолог и редактор на списание заплашиха да си драснат клечката, ако държавата не вземе да обърне внимание точно на техните проблеми.

Самозапалването бе превърнато в мода от две лъжи, които са толкова удобни на определени политически кръгове, че се разпространяват като горски пожар, подсилвани от характерната за нас негативна нагласа към живота, по линия на която изпреварваме не малко провалени държави. Първата лъжа, гласи, че днес България е в безизходица, животът на нейните граждани е провален, ужасно бедни сме и нямаме перспективи за бъдещето. Всъщност истината е, че – макар и безспорно да можеше да постигне повече – страната ни е на светлинни години пред положението, в което се намираше по време на кризата от 1997 г. Само за илюстрация, по това време над 36 процента от българите живеят под прага на абсолютната бедност [2]. Днес този процент е по-малък от 3.

През 1997 г. България наистина бе в безизходица и все пак никой не се самозапали. Нещо повече, историята показа, че в крайна сметка изход има и той се олицетворява от разумната политика на ограничаване на държавата и подсилване на частния сектор, която промени живота на огромното мнозинство от нас в положителна посока. (Въпреки че – пак казвам – тази политика можеше да бъде следвана много по-последователно и резултатите да бъдат несравнимо по-добри… което обаче не влияе на факта, че видим напредък все пак има и обикновените българи днес живеят далеч по-добре отколкото през годините на комунизма и първото десетилетие на прехода.)

Втората лъжа в основата на епидемията от самозапалвания гласи, че като сложиш край на живота си извършваш акт на геройство. Истината е, че самоубийството е форма на бягство. Героите не бягат, те остават да се борят за ценностите, в които вярват, без значение колко отчайваща е ситуацията (а вече уточнихме, че у нас ситуацията въобще не е толкова отчайваща, колкото би могла да бъде). Страхливците бягат. Героите виждат проблемите, но в същото време намират възможности и решения. Пред страхливците проблемите се изправят като непреодолима стена. За героите има бъдеще. Останалите ще продължат да се оплакват, дори да заживеем 10 пъти по-добре.

Всяка смърт е ужасна. Така че, ако наистина ценим живота, ще престанем да героизираме самоубийците и ще започнем да полагаме повече усилия да им помагаме да живеят, вместо да ги бутаме в пропастта.