Варна преди Uber
Няколко новини от морската ни столица през последните седмици нагледно показаха грозното лице на случващото се там, където пазарът е задушен от безсмислени регулации. В началото вероятно като следствие от спада на цените на бензина и дизела във Варна една таксиметрова компания реши да намали тарифите, което моментално доведе до сблъсъци и заплахи със саморазправа. Впоследствие институциите, вместо да защитят правото на компанията да ценообразува така както пожелае – в и без друго излишните рамки, определени от самите тях – стигнаха до „компромисното“ решение да увеличат „минималната цена“ почти до нивото, на което така или иначе масово работят такситата в града.
Предвидимият резултат е, че варненските потребители на таксиметрови услуги не само по никакъв начин не могат да се възползват от падащите цени на горивата (което всъщност се отнася и за потребителите в България като цяло), но и са лишени от възможността по принцип да избират между цена и качество, която по начало е полезна за огромното мнозинство от хората – включително онези превозвачи, които си вършат работата професионално.
Решението на местните власти да вдигнат нормативно определената минимална цена е взето с аргумента, че така се подпомага „оцеляването“ на няколкостотин или няколко хиляди местни таксиметрови шофьори. Този аргумент сам по себе си е неверен – шофьорите на таксита както всички нормални хора има възможността да си потърсят друга потенциално по-печеливша работа, ако се окаже, че потребителите нямат нужда от тях в тези количества. Още по-странно е, че тезата „да подкрепим малка група хора напук на всички останали“ хич не се приема безкритично, когато стане въпрос за много други стопански сфери в България.
(Например, лично аз се съмнявам, че самите таксиметрови шофьори биха застанали зад едно евентуално повишаване на цената на тока, за да помогнат за „оцеляването“ на работещите в електроразпределителния бизнес, или пък двойно по-скъпите винетки, за да са сигурни, че могат да оцеляват, да кажем, родните полицаи.)
Положителен от моя гледна точка е фактът, че все повече български граждани се обявяват против грозната и граничеща с корупция практика да се приемат нормативни актове в защита на този или онзи бизнес, и в ущърб на потребителите. В крайна сметка, каквото и да е финалното решение на Общинския съвет във Варна по „таксиметровия“ казус, статуквото ще се запази най-късно до онова, надявам се, близо бъдеще, в което Uber (или друга подобна на него компания) ще се завърне на пазара у нас и ще прояви интерес към морската ни столица.
Ако тази статия ти допада, винаги можеш да се абонираш за RSS feed-а на E-lect, по e-mail (по-нагоре и вдясно), да станеш приятел на сайта във Facebook или да последваш фийда му в Twitter. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.
