- E-lect.net - https://e-lect.net -

Включи се, изключи светлината

[1]Ако не си чувал за „Часа на Земята”, по всяка вероятност летящата чиния те е оставила на грешната планета. Тази до голяма степен учудваща известност на едно мероприятие, което започна не чак толкова отдавна – през 2007 г. – и реално беше популяризирано в България едва преди 12 месеца, ме кара да вярвам, че все повече хора обръщат внимание на такива доскоро екзотични понятия, като „опазване на околната среда” и „устойчиво развитие”.

В случай че ти си от тях, този параграф няма да ти каже нищо ново, но все пак – за нашите приятели пришълците: „Часът на Земята” не особено учудващо е плод на държава, в която екологичното мислене не е табу. В основата му е австралийският град Сидни, където на 31 март 2007 г. в седем и половина местно време над 2.2 милиона домакинства и фирми (по данни на WWF) угасят осветлението си за час. През следващата година инициативата се разраства и в нея вземат участие около 100 милиона души от 35 държави по света. През 2009 г. хората вече са 10 пъти повече, а държавите 88.

С малко късмет, идната събота ще постави нов рекорд.

Както вече си се досетил (или вероятно знаеш) същността на мероприятието в основата си е изключително проста. Всичко, което е нужно да направиш, за да се включиш в него, е да изгасиш осветлението у дома или в офиса си за един час – между осем и половина и девет и половина – на 27 март.

Не е нужно да ти казвам, че така няма да спасиш планетата. Няма дори да направиш голяма крачка в тази посока. Това, което се стреми да бъде „Часът на Земята”, е (по думите на генералния секретар на ООН Бан Ки-мун) „най-голямата проява на обществена загриженост за промяната в климата, която някога е била предприемана”. Тоест, подобно на много други благотворителни инициативи, той цели да те накара да се замислиш.

В книгата си „Hot, Flat & Crowded” (която навярно ще бъде преведена като „Горещ, плосък и пренаселен”) талантливият журналист и публицист Томас Фрийдман предупреждава, че с вливането на още един милиард човешки същества в средната класа през следващите 15 години светът ще бъде изправен на прага на енергийна криза. Дори простото им удоволствие да включат по една крушка (в случай че не знаеш, все още поне една четвърт от жителите на Земята нямат редовен достъп до електричество) ще доведе до разход на енергия, сравним с този, който има Африка в момента.

Така че времето да се замислим за устойчивото развитие и особено за един от компонентите му, определян с термина „енергийна ефективност”, отдавна е настъпило. Именно това иска да ти каже „Часът на Земята”. Поради тази причина, макар участието в самото мероприятие да е нещо хубаво, то далеч не е единственото, което можеш да направиш.

Няма да ти давам съвети как да промениш дома си, каква крушка да си купиш за банята и в какъв протест да се включиш. След като четеш тази статия, най-вероятно такива вече си чувал (или поне си наясно къде би могъл да ги получиш). Но, ако се върна към Томас Фрийдман, той в прав текст заявява, че всички мерки за подобряване на енергийната ефективност на лично ниво са предварително обречени на неуспех. Всеки киловатчас, който ще успееш да спестиш през следващата година, дори да си много вдъхновен от „Часа на Земята”, ще бъде изяден от друг амбициозен млад човек някъде в Индия или Китай за закуска.  

За мое съжаление (тъй като не обичам да признавам, че правителството е важно), лайтмотивът на тазгодишното мероприятие трябва да бъде промяна в държавната политика по отношение на електроенергията. Вероятно ще изненадам всеки млад активист, но участието в поредния протест в полза на субсидираното електричество в крайна сметка е недалновидно. България – както всяка друга страна по света – има нуждата да премине през болезнения процес на замяна на относителното евтината (заради държавната намеса) енергия от невъзобновяеми източници към за момента по-скъпата от възобновяеми такива. При това по-добре сега, отколкото след едно десетилетие [1].

Както вече си се досетил (или може би знаеш) същността на подобна промяна е изключително сложна. Много по-лесно би било просто да изключиш осветлението си за час. Но, ако това е единственото, което ще направиш, „Часът на Земята” ще се провали.

Истинските проблеми се решават трудно. Готов ли си да понесеш отговорността?

***

[1] Внимание! Фактологията в този параграф – оказа се – не отговаря на истината. За повече информация виж тук [2].