Внимание! Измама

В клуба е тъмно, но веднага я познавам. Същата бременна жена на не съвсем определена възраст, същата късо подстригана и леко прошарена коса, същата чанта през рамо и точно същото облекло, както преди няколко часа (но не като предния ден). Съвсем различно поведение. От момента, в който я видях за първи път, е изминало цяло денонощие. Тогава тя дойде при нас в Борисовата, за да си изпроси няколко стотинки за храна. Говореше с усилие и изглеждаше зле. Едва не се разплака.

Не ѝ повярвах и в желанието си да се уверя, че съм прав, продължих да я наблюдавам, докато изчезна от погледа ми. Дали заради напредналата бременност или в резултат на добра актьорска игра, само за пет минути успя събере пари от близо десетина човека наоколо. Не лош резултат, не смяташ ли?

Но ето, че вече е следващият ден. Застанал съм пред подлеза на Ариана и чакам приятели. Тя също е там. Тръгва към мен, но после явно ме познава и рязко свърва в обратна посока. Отново удобен повод за наблюдение. Пет-десет минути, няколко случайни минувачи, които, разчувствани от разиграния театър, развързват кесиите си пред лицето на жената.

Превъртайки малко напред се озоваваме обратно в клуба, където тя е във вихъра на партито, подарено ѝ от колективната ни глупост (не виждам дали пие алкохол, но прилича на пияна, което може да значи – а може и да бъркам – че не се интересува много от бебето си).

Не ми се иска, обаче, да отделям повече внимание на конкретния случай, а на

Тенденцията

все повече и повече хора да се обръщат към вродената ни добрина и, възползвайки се от нея, на практика да ни мамят, при все че едва ли има закон, по който да бъдат осъдени. Те винаги за закъсали. Често пъти спешно им се налага да пътуват за някъде, но – виж ти, що за късмет? – не им стига точно 1 лев, за да си купят билет.

(Веднъж даже, докато чакахме 94 на спирката на Канала с една приятелка, за отрицателно време бяхме помолени за пари от трима младежи – едно момиче и две момчета в началото на 20-те, не много по-малки от нас – като всички те отиваха за едно и също място, бързаха заради съвършено различна житейска трагедия и имаха нужда от дребна сума, поради три различни причини. Куриозното в случая е, че се появяваха един по един през големи интервали, явно убедени, че междувременно чакащите са се сменили изцяло.)

Понякога уличните измамници нямат пари за храна. По-често в миналото, но все по-рядко напоследък те не им стигат, за да си купят особено необходимите им лекарства. Или се нуждаят от някоя и друга стотинка за цигари. Един-два пъти са ме спирали хора, които чистосърдечно са си признавали (или не), че искат да си купят бира. Каквото и алиби да им хрумне, обаче, те учудващо често са облечени, ако не скъпо, както жената, с която започна тази статия, то поне прилично. Никога – поне според моя опит – не са от малцинствата. И винаги, винаги са толкова убедителни, че не е никак трудно да пропуснеш очевидните несъответствия в историите, облеклото или поведението им.

Освен това техният брой расте. Преди около три месеца се заговорих с приятел по темата и оттогава положих повече усилия да обръщам внимание на ставащото около мен. За целия период от този  разговор досега не е минал нито ден – дори един – в София, в който да не са ме спирали на улицата да ми искат пари. Поразително изключение? Не вярвам. По-скоро ми се струва, че същото се случва и с теб, и с още мнозина като нас.

При това положение ми е съвършено непонятно как въпросът за уличните измамници не намира отражение в медиите (поне доколкото знам) и не е започнала да занимава нашата любима полиция – същата, която „ме пази” предимно от реалността, разигравайки своя си собствен вече леко скучноват театър под различно име всеки Божи ден. Така че днешната статия е моят начин да кажа, че проблем има, дори и онези, от които осветляването и разрешаването му зависи, да не му обръщат внимание.

Ако искаш да добавиш нещо или просто да поспориш, знаеш как да го направиш. Формата за коментиране е точно отдолу.