Волен in Wonderland
Ако човек не е свикнал с пълното отсъствие на каквато и да била принципност сред повечето представители на това, което у нас минава за политически елит, случващото се в последните няколко седмици навярно ще му навее асоциации с долнопробна комедия на абсурда. Сред прелитащите вечно противоречащи си решения, предложения и коментари, родени от тежкия удар, който понесе водещата партия в управляващата ни коалиция на изборите за Европейски парламент (като решението да бъде продължен проектът Южен поток напук на договорните задължения на страната ни към ЕС, последвано от внезапното решение той да бъде замразен, предложението да се проведат избори през 2015 г. или в краен случай през есента на 2014, последвано от това те да бъдат проведени, ако може, още утре, или коментара на моя най-нов любимец Александър Симов, че БСП е загубила катастрофално, защото… хъм… не е достатъчно лява), та сред цялото това море от театрален абсурд, нищо не може да стъпи на малкия пръст на най-нелепия ни политически актьор от последната година Волен Сидеров и водената от него трупа.
В света на рационално мислещите хора бихме могли да си задаваме въпроси като например как е възможно човекът, който се гордееше, че на неговия глас се крепи правителството и който води партия само допреди десетина дни твърдо обявяваща се срещу възможността за предсрочни избори, да издига плакати с надпис „Оставка“ при първата си публична проява след няколко седмици на гузно мълчание. И да си отговаряме, че принципите на въпросната личност видимо много лесно се менят според финансовия и популисткия ѝ интерес и че, разбира се, от тази гледна точка нищо не бива да ни учудва.
За да се прогледнем през политическия ни абсурд обаче е необходимо да осъзнаем и, че, за да играеш роля в него, освен да си повратлив и обичащ скъпите удоволствия в луксозни курорти, е нужно и да си опериран от характеристики като чувство за мярка и усещане за срам.
Впрочем, днешната проява на лидера на Атака, макар и отвъд границата на наглостта, не ми изглежда като нещо повече от последния акорд в лебедовата песен на твърде гнусната му и прекалено дълга политическа кариера. А този текст, надявам се, ще бъде последният в E-lect, в който се споменава Волен Сидеров или неговата клика.
