Вот на доверие

Поредният смехотворен дебат в българския парламент е удобен повод за протяжни размисли и дълбокомислени въпроси (като „що за пример дава народния представител позволил си да употреби насилие срещу свой колега” и „няма ли да му е по-добре да работи в чистотата, след като така и така си пада по упражненията с вода”). Ние, обаче, ще последваме оформилата се в последно време традиция да не коментираме това, за което говорят всички останали и ще съсредоточим вниманието си единствено върху темата:

Какво ще се случи, ако това правителство падне,

както искат такива заслужили граждани на страната от типа на Сергей Станишев, Яне Янев и Алексей Петров. Процедурата най-общо ще бъде следната: два неуспешни – при опозицията на ГЕРБ, Атака и Синята коалиция – опита за формиране на нов кабинет от страна първо на БСП и след това на ДПС, последвани от предсрочни избори, които (ако може да се вярва на социолозите) ще ни причинят фрагментирано народно събрание и продължителна политическа криза, или нова безпринципна коалиция. Това от своя страна ще сложи край дори на мижавите половинчати опити за реформи на сегашното мнозинство.

Или, иначе казано България е изправена пред алтернативата: премиер-мутра, но все пак някаква стабилност срещу нов министър-председател (зад който вероятно ще стои човекът със СРС-тата, а той – вярвам никой не се съмнява – е много по-голям престъпник от Бойко Борисов) и адски сериозни проблеми.

Колкото и нелепо да звучи, избор в случая няма. И макар да не желая да се провикна: „Бойко, аз съм зад теб”, поне ще го прошепна. С погнуса, както беше казал някой.