Време е да се ядосаме
Един бърз сутрешен преглед на сайтовете на водещите български медии стига да видим ясно границата между журналистическата свобода (с цялата условност на това понятие в България) и робското раболепие. Чест прави на онези от тях, които отразиха истината за протеста вчера, докато в изданията на Делян Пеевски четем, че част от протестиращите са „докарани с бусове чак от Монтана” под диригентството на Искра Фидосова, за да участват в мероприятието организирано от ГЕРБ, от което дори околните минувачи са се възмущавали, защото цели „да дестабилизира държавата” (по Монитор) или че участниците в протеста са „малобройни” и отново имаме хора докарани с автобуси под ръководството на ГЕРБ (по Tv7).
Това безпардонно преиначаване на истината за спонтанното и съвсем автентично недоволство на българските граждани вчера е повече от показателно за зловещото завръщане към 1984 (по Оруел), на което ще можем да се радваме, ако Делян Пеевски и неговите съучастници успеят да се укрепят във властта.
То дори бледнее пред наглостта на Волен Сидеров, чиято партия официално обяви, че е гласувала срещу избора на новия шеф на ДАНС, въпреки че всички ние видяхме, че не е така и знаем, че, ако това беше станало, въпросният избор може би щеше да се провали.
Вчера на няколко пъти ме питаха каква мисля, че е причината Станишев и Орешарски да се решат да подкрепят толкова очевидно самоубийствена кандидатура като тази на Пеевски. Честно казано, нямам идея, но – при все че ми е любопитно да разбера – не смятам, че отговорът на този въпрос има каквото и да е значение. Да, не е важно дали „управляващите” ни наистина са си повярвали, че в България няма гражданско общество, което да каже „не”, или пък ръцете на БСП са били извити от ДПС, преследваща някакви собствени цели, или пък Делян Пеевски е избран, само за да бъде изтъргуван за АЕЦ Белене например или за да прикрие някакви задкулисни машинации, които ще се случат, докато хората са заети с неговия образ. Не ми пука дори всичко това да е част от някакъв особено завъртян сценарий, целящ да върне всенародната любов към Бойко Борисов и ГЕРБ.
От значение е най-вече, че, каквито и подбуди да имат Станишев, Местан, Сидеров и приятелите им, вчера те потъпкаха свободата ни, нагло пренебрегвайки волята на собствените си избиратели и демонстрирайки, че не им пука за нея. Само заради това, трябва да им посочим вратата. Да върнем суверенното си право да се разпореждаме с живота си. Да им покажем, че не са неуязвими, а напротив – изцяло зависят от българските граждани. Крайно време е да се ядосаме.
П.С: Протестът днес е от 18:30. Още по темата можеш да прочетеш при ЕКИП, Комитата и Енея. А снимката е на Виктор Владев.
