Тази опция ще възстанови настоящата страница по подразбиране като върне всички затворени секции и категории.

Въпрос на образование

BudgetИзключения винаги ще се намерят, но вярвам, че огромното мнозинство от читателите на E-lect ще се съгласят, че за едно домакинство е по-добре да живее според възможностите си, да взима заеми колкото се може по-рядко и да минимизира риска да попадне в ситуация, в която връщането им е невъзможно, а кредиторите тропат на вратата. Още по-голям ще е процентът на съгласните, че би било глупаво до безразсъдство веднъж повишил приходите си, човек да повиши разходите си повече и да финансира разликата с нови, още по-големи дългове с обещанието, че ако всичко е наред след някоя друга година ще започне да мисли как да се погрижи за тях.

На повечето от нас – особено когато започнат да създават семейства и да мислят за бъдещето на децата си – не им трябва каквато и да е икономическа подготовка, за да са наясно, че заемите в най-добрия случай са необходимо зло, с което не бива да се прекалява, защото резултатът би могъл да бъде катастрофален.

На теория, политическите ни лидери би трябвало едновременно да са по-добре подготвени икономически и по-отговорни от средностатистическия избирател. Грешките на всеки един от нас в личния му живот ще се отразят негативно на него самия и близките му, докато грешните решения на министри и/или депутати имат потенциала да навредят на милиони български граждани, поради което в една идеална реалност нашите избраници биха се опитвали да постъпват възможно най-разумно, когато работят по държавния бюджет (както, разбира се, и във всеки друг случай).

Защо реалността ни не е и никога няма да бъде идеална е въпрос, на който икономическата наука има своя отговор, който обаче не е обект на този материал. Кратката версия гласи, че когато харчат чужди пари, всички хора – в това число политиците ни – имат стимул да бъдат по-беразсъдни, отколкото когато се разпореждат със своите. Прибави към това факта, че властта има тенденцията да корумпира, а борбата за нея преминава през „купуване“ на подкрепата на ключови социални прослойки със „социални придобивки“, платени от данъкоплатеца, и ще разбереш защо безразборното харчене без мисъл за бъдещето винаги е по-популярно от тежките и често пъти болезнени реформи.

В последната седмица се появиха няколко интелигентни статии, посветени на грешките в предложения от правителството Бюджет 2018, пропуснатите възможности и традиционното за родната политическа сцена краткосрочно мислене в стил „след нас потоп“. Не виждам причина да повтарям повечето от тях, а и съм сигурен, че читателите ми са достатъчно интелигентни, за да знаят защо липсата на реформи, замазвана с хвърчащи разходи, в годините на растеж ще ни донесе предимно болка, когато купонът приключи, както и че виновните за нея по всяка вероятност няма да я почувстват по същия начин, по който ще го направи „електоратът“.

Боя се обаче, че колкото и разумно да звучат критичните гласове, те няма да имат нужния ефект, докато за мнозинството български граждани държавата продължава да е онази фикция, която е длъжна да им „даде пари“ на гърба на някой друг. В крайна сметка политическата ни класа е отражение на обществото ни като цяло и тя няма как да бъде приучена на отговорност, ако повечето от нас си затварят очите за безотговорното ѝ поведение. Критиката е важна (а в E-lect многократно сме се впускали в такава), но аз все по-често си мисля, че без качествено икономическо образование, усилията на сравнително изолираното либертарианско малцинство ще имат ограничени възможности да пробият стената на политическия популизъм.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.

А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.