Тази опция ще възстанови настоящата страница по подразбиране като върне всички затворени секции и категории.

В Атака за минималната пенсия…

Щях да започна този текст с твърдението, че никак не ми се иска да коментирам фалшивата загриженост за бедните на Волен Сидеров и шайката му, но това, разбира се, не е истина. Както редовните читатели на E-lect знаят, тук трупаме популярност, основно пишейки за човешката глупост и опитите на разни популисти да се възползват от нея, така че изцепки като масово тиражираното в последните четири-пет дни ултимативно искане на Атака минималната пенсия да бъде повишена на 500 лева винаги са добре дошли.

Тук му е мястото да подчертая, че, ако светът се ръководеше от желанията ми, минималната пенсия щеше да е далеч по-голяма (а в същото време заболяванията и останалите проблеми, присъщи на старостта, щяха да бъдат преодолени и хората да измерват дължината на живота си не в години, а в столетия). Коментирайки това или онова искане, не ми се ще да критикувам мотивите стоящи зад него – и няма съмнение, че хората, искрено подкрепящи идеята за минимална пенсия от 500 лева (към които не принадлежи господин Сидеров, който най-вероятно е напълно наясно, че тя няма как да се реализира, и я ползва преди всичко в услуга на амбицията си да живее пълноценен и изпълнен с продължителни посещения в скъпи хотели на гърба на българския данъкоплатец живот), имат благородни мотиви. Иска ми се да говоря единствено за това какво е възможно и какво не в реалността, в която живеем, като ти припомня популярната и изключително точна максима, че пътят към Ада се крепи на добри намерения.

А до каква степен невъзможна за реализиране днес мечтата за осигурена от държавата пенсия от поне 500 лева всеки може да разбере с помощта на съвсем проста аритметика. По данни от септември 2013 г. броят на пенсионерите в страната е 2 188 375, а средната пенсия е 297.97 лв. Ако приемем тези цифри за константни за цялата година, за да опростим възможно най-много нашата сметка, това прави 7 милиарда 824 милиона и 841 хиляди лева за пенсии в рамките на 12 календарни месеца или около 10 процента от целия БВП на страната (като реалната сума, отбеляза в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2013 е малко по-голяма – 7 милиарда 899 милиона и 260 хиляди, а за 2014 е около 8.1 милиарда).

Има много теоретични варианти за индексиране на пенсиите при преминаване към минимален праг от 500 лв., като при най-справедливия от тях, такъв ще има за хората, които и днес са на минимума, а пенсиите на всички останали ще бъдат променени с еднакъв процент в посока нагоре. Ако това се случи, средната пенсия ще акостира най-рано някъде между 900 и хиляда лева, а средствата отделяни от държавата трябва да набъбнат на между 23 и 26 милиарда (което ще рече около 30-35 процента от БВП и 80-90% от това, което българската държава харчи за всичките си нужди и цялата социална система днес).

В една алтернативна ситуация, всички пенсии, които към момента са по-малки от 500 лв. биха могли да бъдат приравнени към тази сума, а онези от 500 и нагоре да останат непроменени. Да оставим настрана факта, че подобно решение би било дълбоко несправедливо и би обезсмислило разликите в приноса към социалната система на днешните пенсионери, когато те са били работещи. Дори при него средната пенсия за страната би станала над 600 лв., а сумата за изплащането ѝ – над 15.75 милиарда (2 188 375 х 600 х 12) годишно.

Установявайки цифрите, идва моментът да се запитаме откъде българската държава би могла да намери между 8 и 19 милиарда лева на година допълнително, с които да реализира популистиките бълнувания на господин Сидеров. В държавния бюджет за 2014 г. е записано предвиждането, че държавата ще успее да събере 8.282 милиарда лева от ДДС, така че чисто механистичният подход би могъл да ни накара например да увеличим ДДС на между 40 и 70 процента. Както икономистите много добре знаят, резултатът от подобна мярка ще бъде, че всички ще престанат да си плащат ДДС-то и накрая държавата ще получи дори по-малко от това, което е заложила днес – но на мен ми се иска да приема единствено за спора, че има линейна зависимост между нивото на данъчната ставка и данъчните постъпления. Нека да предположим, че ДДС от 40 процента наистина ще доведе до събирането на 16 милиарда (с което ще бъдат покрити разходите за моята втора хипотеза по-горе), а ДДС от 70 процента наистина ще отговаря на постъпления в размер от 27 милиарда лева (тоест на 19 милиарда допълнително, които ще бъдат горе-долу достатъчни за финансиране на пенсионната система при хипотеза 1).

Повишаването на ДДС обаче би довело до рязък скок в цените, така че, ако например днес харчиш за храна 120 лева на месец, разходите ти моментално ще се променят на 140 и съответно 170 лева. Ефектът и в двата случая би бил скоростно обедняване на всички български граждани, които не са пенсионери. За самите пенсионери: 1. в първия ми хипотетичен вариант за индексация на пенсиите над 40-процентното повишаване на цените ще тушира в голяма степен положителния ефект от увеличените им приходи, докато (2.) 16.67-процентният ценови ръст при хипотеза 2 ще остави много от тях – и по-точно всички, които днес получават грубо от 416 лв. нагоре – в по-лоша ситуация от онази, в която са били преди индексацията.

Видимо, идеята държавата да осигури толкова допълнителни пари чрез вдигане на ДДС е налудничава, така че бихме могли да се зачудим може ли тя да го направи като повиши данъка върху доходите на физическите лица и корпоративния данък. В бюджета за 2014 г. е направено предвиждането за 4 милиарда 207 милиона и 606 хиляди лева общо от двата данъка, които ще ни се наложи да превърнем в 23 милиарда при хипотеза 1 и 12 милиарда в хипотеза 2. В първия случай, това ще означава повишение на средната ставка на приблизително 54 процента (on top of 13 + 17.4 процента осигуровки и 20-процентно ДДС), а във втория – само на около 29%. Дори отново да направим нелепото предположение, че подобен рязък скок няма да откаже фирмите да правят бизнес в България и да вкара почти всички работещи в сивия сектор, е видимо, че той ще донесе повече пари за пенсионерите с цената на това да докара мнозинството работещи българи до просешка тояга.

Продължавайки да търсим варианти, различни от повишаването на ДДС, ДОД и Корпоративния данък, за набирането на така нужните ни между 8 и 19 милиарда лева, не можем да пропуснем възможността държавата да съкрати част от другите си разходи или да финансира пенсионната система чрез заеми. Що се отнася до втория вариант, дори да имаше кой да ни предоставя толкова много средства за продължителен период от време (предположение, което само по себе си е изключително невероятно), това само би довело страната до катастрофа в рамките най-много на десетилетие – а по всяка вероятност и доста по-рано.

Обръщайки внимание на намаляването на други държавни разходи и прехвърлянето на средства от тях за пенсии – хипотеза, която аз лично бих подкрепил! – отново трябва да сме наясно с разликата между нашите желания и реалността. А в реалността, в която живеем, за набиране на 8 и 19 милиарда лева са необходими съкращения от съответно над 90 и малко над 40 процента от всички средства, които държавата харчи за издръжката си и инвестиционните си проекти през годината. И двата варианта не могат да се случат изведнъж, без да предизвикат социална катастрофа, оставяйки няколкостотин хиляди души, чиито заплати се плащат от бюджета, без никакви доходи, и довеждайки до масови фалити на фирми, към които властите имат неразплатени задължения и още верижна безработица.

(При се това, ако на някого в отбора „Сидеров“ наистина му пукаше за бедните, той много отдавна щеше да е предложил – и аз напълно бих се съгласил с тази идея – парите, харчени за партийни субсидии и всякакви други привилегии на народните ни представители и членове на висшата държавна администрация, да бъдат пренасочени за повишаване на социалните пенсии.)

Ще забележиш, че както хипотетичните варианти за индексиране на пенсиите, така и тези за набиране на парите, разгледани по-горе са далеч от изчерпателни. Докато при пенсиите това е така, за да бъдат очертани в общи линии границите, в които допълнителните държавни постъпления трябва да се движат, за да бъде реализират планът „Сидеров“ (а това ще рече, че няма хипотетична ситуация, при която минималната пенсия да е 500 лв. и да не се налага набирането на най-малко осем милиарда допълнително), целта ми, разглеждайки възможните екстремни варианти за постигане на подобни допълнителни постъпления, е да ти подскажа, че – след като при всеки от тях подобно нещо няма как да се случи, без да бъдат ограбени работещите български граждани и разрушена икономиката на страната – същото важи и за всяка възможна тяхна комбинация.

Тоест, дори на теория да е възможно някой изкушен от глупостите на Сидеров идиот да реши да ги реализира например повишавайки повече или по-малко ДДС като едновременно с това повиши повече или по-малко ДОД и Корпоративния данък, вдигне акцизите, вземе заеми и намали другите държавни разходи, резултатът винаги ще бъде, че работещите българи ще започнат да получават по-малки доходи и да плащат повече пари за всичко, което си купуват, а дълговете им ще растат, едновременно със скоростния растеж на броя на неработещите българи и фалиралите компании, който за нула време ще фалира и без друго едва кретащата социална система в страната.

Естествено, аз напълно осъзнавам, че в магическия свят на атакистките обещания се предлагат и други два източника за повишаване на пенсиите: печалбите на национализираните ЕРП-та и златодобива. Не ми се губи време да се занимавам с ЕРП-тата – както този анализ на разходите им отпреди година (когато те са по-малки от тези днес) сочи, за набирането на 8 милиарда лева печалба, България трябва някак да измисли как да произвежда и продава електричество за повече пари, отколкото е паричното изражение на всички стоки и услуги, създавани и продавани у нас в момента.

По отношение на златодобива, трябва да отбележа, че общата стойност на цялото количество злато, което към настоящия момент ни е известно, че може да бъде добито в България, се изчислява на около 8 милиарда лева. Или, иначе казано, дори да предположим, че господин Сидеров изнамери вълшебна пръчка, с която да нулира всички разходи по добива на въпросното злато, и то започне да се извлича, преработва и оформя в добре подредени редици от правоъгълни кюлчета само, той ще успее да финансира най-скромната възможна хипотеза за минимална пенсия в размер на 500 лв. в продължение на точно една година. (Като в същото време остави без работа голяма група български граждани, чиято работа е да добиват злато или да осигуряват други услуги, свързани със златодобивния процес.)

За финал: ако имаха подобно желание, политиците ни наистина биха могли да помогнат на пенсионерите – както директно (например, като намалят ставката на ДДС за лекарствата и храните и като в същото време направят някои разумни съкращения в държавните разходи, с които да бъде компенсирана отварящата се дупка), така и индиректно (като намалят като цяло данъците и осигуровките, административните ограчения и държавната намеса, позволявайки на българските граждани да забогатяват с по-бързи темпове) – но, докато лековерните продължават да гласуват за умели популисти, чиято единствена амбиция е да помогнат преди всичко на себе си, или за откровени идиоти, които не разбират как функционира света и прецакват всички ни с политики, чиито катастрофални последици не са били в състояние да предвидят, шансът това да се случи е много, много малък.

2 коментара

  1. Ивайло Найденов каза:

    Юри Иванов… икономистe, значи според твоите думи: тогава аджеба какво правят ЕРП-тата тук и златодобивните концерни, ако НЕ извличане на РЕСУРС и съответно ПЕЧАЛБА?! Нима работя на загуба?! Нима банките тук (повече от които са чужди) работят на загуба?! Нима всички тези чужди каквото и да е са тук, защото искат ние да живеем по-добре, а те да са на загуба от това?!

  2. И ЕПР-тата, и златодобивните концерни, и банките оперират в България, именно защото виждат възможност за печалба от това, да. Но ние също печелим от присъствието им, при това далеч повече от тях ;).