В билета ли е решението?

Мисля, че съм споделял и преди мнението си, че в София има прекалено много автомобили и твърде малко алтернативни възможности за придвижване. Във време, в което нарастващ брой граждани на ЕС се обръщат към споделените пътувания и велосипедите или се възползват от добре уреден и удобен градски транспорт, тенденцията в столицата ни изглежда е точно обратната – и като резултат в нея има далеч повече леки коли на глава от населението отколкото в почти всички големи градове на стария континент.

(Според Евростат, например, през 2011 г. автомобилите в София са били 612.7 на всеки 1000 души, в сравнение с 360.7 в Лондон, 394.7 в Амстердам, 355.3 в Берлин (по данни от 2012), 503.8 в Цюрих, 473.2 в Любляна, 389.2 в Париж (по данни от 2010), 195.7 в Талин (по данни от 2009) и така нататък.)

Лесно е тази тенденция да бъде отдадена на някаква форма на парвенющина, която кара гражданите на най-бедната държава в ЕС да притежават повече (макар и не толкова нови) леки коли от гражданите на най-богатите страни в съюза. В това обяснение вероятно има известна истина, но аз съм на мнение, че друга и (вероятно по-)важна причина е, че ни липсват и институциите, и инфраструктурата, които да правят алтернативните средства за придвижване достъпни и конкурентоспособни. (А когато такива алтернативи от типа на Uber се появят напук на всичко, те бързо биват задушавани от лобитата на статуквото.)

Класически пример за погрешно, според мен, мислене в тази насока е появилото се в медиите преди дни предложение на Центъра за градска мобилност за повишаване на цената на билета в столичния градски транспорт от 1 лев на 1.60 лв. с аргумента, че „прекалено много“ пътувания в София се извършват с еднократен билет. Този аргумент е толкова смешен, че дори не си струва да бъде обсъждан от икономическа гледна точка – едва ли има човек, който да не се съгласи, че единствено монополист на хранилката на данъкоплатците може сериозно да планира да вдигне цените, защото има твърде много клиенти, плащащи си масовата, а не някоя преференциална цена за продукта му.

Извън пълната липса на икономическа логика обаче – която се допълва от факта, че идеята за поскъпването идва след продължителен период на дефлация и спад конкретно в цените на горивата – предложението на ЦГМ за пореден път показва отсъствието както на план, така и дори на желание за подобряване на градската среда в столицата ни, тъй като, ако бъде реализирано, то на практика ще подтикне още повече хора да се обърнат към автомобилите. То е и поредният пример, че „специалистите“ в монополиста отказват да видят проблеми, които са очевидни за почти всеки, за да се борят с измислени демони в ущърб на собственото му финансово здраве (и по подразбиране на данъкоплатците, които ще покрият планираните загуби от повишаването на цената на билета).

Излишно е да казвам, че вместо от произволна ценова политика, столичният градски транспорт има нужда от подобряване на контрола и събираемостта в краткосрочен план и от разбиване на монопола и установяване на реална конкуренция в дългосрочен. Що се отнася до София като цяло, вместо да се чудят каква забрана да наложат, за да ограничат автомобилите в нея, политиците ѝ биха постъпили много по-мъдро, ако насочат усилията си към премахване на ограниченията пред алтернативните форми на придвижване и стимулират изграждането на подходяща инфраструктура.

П.С. Илюстрацията е на Виктор Владев.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да се абонираш за RSS feed-а на E-lect, по e-mail (по-нагоре и вдясно), да станеш приятел на сайта във Facebook или да последваш фийда му в Twitter. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.