Гордост от предразсъдъци
Добре известно на всеки, който няма особено желание или капацитет да се замисля, е, че българите сме „най-” – народността ни като цяло и държавата в частност е най-старата в Европа (а защо не и в света), населението е най-интелигентно (или евентуално отстъпва само на еврейското, но това е въпрос, по който може да се спори), женската му половина е най-красива и съблазнителна, армията ни е най-силна, поне в сравнение с противниците, с които се е сблъсквала, и така нататък. За хората с достатъчно ниво на обща култура, обаче, е ясно, че твърденията, посочени в горното изречение, и още много други подобни на тях не са нищо повече от стереотипи, нямащи почти никаква връзка с истината.
Разбира се, такава на тях не им е необходима, защото основната им цел е да бъдат основание за гордост на онези от сънародниците ни, на които им липсва волята да постигнат нещо на базата на собствените си усилия. Няма да те убеждавам колко вредно е това, защото съм сигурен, че можеш сам да прецениш дали е така, нито ще се впускам в продължителни размисли във връзка с народопсихологията ни (която, впрочем, съвсем не е уникална – всяка нация има своите си стереотипи). Тук само ще посоча основните предразсъдъци, с които се сблъсквам, и ще се опитам да ти покажа защо те не отговарят на истината.
На първо място в личната ми скала стои митът за интелигентността на българите, който във все повече случаи се изразява опосредствено чрез твърдения от типа „американците/ италианците са тъпи”, последвани от снизходително свиване на рамене. Не ми се иска да коментирам колко далеч от истината са подобни изказвания, затова ще попитам: Колко български нобелови лауреати има? За колко родни изобретения си чувал (без да споменаваш антималигноцита и компютъра, ако може – в първия случай почти със сигурност става дума за измама, а във втория… е, Джон Атанасов е по-малко българин, отколкото Барак Обама – кениец)? И, ако в действителност сме толкова интелигентни, защо не си личи: в предаванията, които гледаме по телевизията, или вестниците, които си купуваме, или просто в отношението ни един към друг?
„Хубаво де, нека приемем, че това е предразсъдък – няма как, обаче, да се отрече, че сме удивително толерантни”, е едно изказване, което чувам под път и над път. Някак естествено се допуска, че споменатата толерантност по никакъв начин не губи от това, че не се отнася за всички. Например за ромите. Или хомосексуалистите. Или хората с турско самосъзнание. Или вярващите. Хората с увреждания. И дори жените. На практика единствената група, чиито членове не са дискриминирани по един или друг начин на база принадлежността си към нея, е тази на хетеросексуалните бели мъже. Въпреки това толерантността е един от най-устойчивите стереотипи в страната и важен стълб на гордостта ни.
Но даже тя не ни крепи толкова, колкото митът за историческото ни величие, подкрепян с безбройни примери (някои от тях изучавани в средното училище), за които всеки студент по история ще ти каже, че са нелепи. Така например от българската литература научаваме, че страната ни е била страховитият архивраг, от който е треперела могъщата Византийска империя, докато в западната обикновено тази роля се поема от поредния арабски халифат или емират, битките на Балканите са второстепенни, а Константинопол през повечето време гледа на изток. Симеон I на свой ред остава в историята като могъщия военачалник, строител и меценат, какъвто безспорно е, но някак си се пропуска, че е единственият ни владетел, при управлението на когото има значителна емиграция извън България.
Легендите са много, обаче аз лично съм най-впечатлен от твърдението, че ние сме пионери на военната авиация (роля, в действителност изиграна от италианците по време на войната им за Либия с Османската империя).
Впрочем кой е направил Божидар Димитров професор?
Връзка с историческото стереотипизиране имат други родни митове със съмнителна стойност – като този за уникалната българска кухня или за неповторимата ни народна музика (при положение, че и двете принадлежат на една по-широка културна традиция, включваща почти целия Балкански полуостров и голяма част от Мала Азия). Ще приключа този текст, без да се впускам в обсъждането им – и на другите като тях – тъй като все пак той претендира за избирателност, а не за изчерпателност.
Преди да се разделим, обаче, съм длъжен да кажа, че нищо от написаното по-горе не би трябвало да се тълкува като антипатриотизъм или национален нихилизъм. Не виждам нищо лошо в любовта към родината, нито дори в гордостта от постиженията на съгражданите ти (въпреки че аз лично предпочитам да се гордея само с моите собствени и с тези на близките ми хора). Лошото е, когато храниш самочувствието си със стереотипи и „истини”, нямащи реално покритие. Моето мнение е, че от това би следвало да се пазим. Твоето можеш да споделиш в коментар.
Добре е да се припомня, че тия автоматични общонародно приети глупости са си глупости :).
Тук малко се издъни! Статията ти не е с идеята на последния абзац, а по-скоро с първия. И след всичко което изреди, ако има човек който би искал да се гордее не само със своите постижения ами и със тези на страната си, ти какво му остави. Нищо!
Не си прав, може и да има правота във думите ти, но това е изсмукан контекст и факти непроменящи НЯКОИ от гореизборените.
Не че сме най-най-най. Ама пък и да ми твърдиш, че сме нищо е нелепо и лекомислено.
Странна работа!
Статията, естествено, следва идеята на първия абзац – иначе нямаше да го пиша.
От друга страна, никъде не съм казвал, че сме „нищо“. България е малка (но за сметка на това вече не толкова бедна) държава, без особени постижения, която не се различава особено от доста други страни с подобен размер. Толкова е просто!
Добре, ако статията следва първия абзац, защо е бил последния ?! Освен това не съм казал, че твърдиш че сме нищо, а „нямащи почти никаква връзка с истината“. Сиреч. Да, има нещо, ама е по-скоро нищо. Аз така го разбирам това изречение. От цялата стаитя лъха нихилизъм, а ти твърдиш че не е така… не го разбирам. Тоeст разбирам го де, ама няма да се съглася че е вярно.
Имам само един въпрос. Не ме разбирай грешно, но посочи ми една страна която има пленен български флаг. Нищо повече. Не че армията ни става за нещо различно от разсаждане на дръвчета из Борисовата в момента. Но въпросът си седи. 😉
Хъм, съвършено непонятен ми е логическият скок от „стереотипи, които нямат общо с истината“ до „ти твърдиш, че сме нищо“. Не го твърдя – никъде не съм го казал. Казвам само, че се гордеем с погрешните неща, много от които си изсмукваме от пръстите, просто за да сме нещо повече от другите. Алтернативата всъщност е да се опитаме да станем по-добри от останалите в действителност. Но това никога няма да се случи, докато живеем с подобно стереотипизирано мислене.
Впрочем въпросът с армията е страхотен :).
Факт е (доколкото знам), че нито една държава не е пленявала българско знаме. Това Е самата истина. Знаеш ли кое не е? Изведеното от тук и упорито разпространявано твърдение, че българската армия не е губила битка. Само в България зловещото ни поражение при Добро поле, например, се нарича „пробив“. Ето какво казва Wikipedia по темата: „The Battle of Dobro Pole was a World War I battle, fought on 15 September 1918. The battle resulted in a decisive Entente victory, with a defeated Bulgaria left to sign an armistice, which removed it from World War I“.
Какво печелим от това да си пренаписваме историята, питам се. Има достатъчно неща, с които да се гордеем, и без тая глупост, че не сме губили битка.
Не мога да разбера защо някои хора не могат да разберат, че всяка монета има поне две страни. Предполагам и за това автора пише първия и последния абзац. Може би, който не може да го разбере е прекалено краен в едната или другата посока. Аз лично си мисля, че статията е вярна и много добре аргументирана. Може би малко по-крайна позиция е в: http://e-vestnik.bg/8710/za-balgarina-iz-foruma/ – там мненията на няколко различни автора показват много добре манталитета на българите и от къде идват голяма част от проблемите ни.
Личното ми мнение е, че историята са я пренаписали комунистите с цел промивка на мозъците. Много по-лесно е да накараш някой да умре в ненужна война, ако си вярва колко е велика държавата и идеята, за която се бори. Това се практикува в цял свят, не само тук. Много явен пример е САЩ.