Двадесет години по-късно
Малко медии си го припомниха, но на 23 август 1996 г. беше обявена войната, която по един или друг начин разтърсва голяма част от света и до днес. На тази дата не особено известният за времето си Осама бин Ладен публикува документ от 30 страници с помпозното заглавие „Декларация за война срещу американците, окупирали земята на двете свети места“. Въпросният текст дава примери за многобройни унижения, на които – предполага се! – са подложени мюсюлманите от чуждестранните въоръжени сили, намиращи се на територията им (като по времето му американска армия е стационирана в Саудитска Арабия, а проучвания на общественото мнение показват, че именно нейното присъствие повлиява крайно негативно на начина по който се възприема САЩ в Близкия изток). Бин Ладен призовава за война срещу САЩ и Израел, докато не изтеглят войските си от „окупираните“ територии.
За голяма част от днешните зрители на възхода и падението на ИДИЛ вероятно ще е пълна изненада, че конфликтът, който те свързват единствено с привидната непригодност на мюсюлманите да живеят в съгласие със западните ценности, избухва по причини, които са далеч повече политически, отколкото религиозни – което се потвърждава и от втората фатва на Осама бин Ладен, публикувана съвместно с други джихадистки ръководители на 23 февруари 1998 г. Тя директно обвинява САЩ в три неща: 1. военно присъствие в района на Мека и Медина; 2. престъпления срещу иракския народ; и 3. подкрепа за израелската „окупация“ на Йерусалим и предполагаемите правителствено санкционирани убийства на мюсюлманите там.
Любопитно е, че войната, започната от бин Ладен и отнела стотици хиляди животи почти изцяло в мюсюлманския свят, в началото не впечатлява никого. Ще минат повече от 5 години между 23 август 1996 и 11 септември 2001 г., преди Ал Каида да бъде възприета като наистина сериозен враг от американското правителство, и още време, докато президентът Джордж Буш започне да прави поредица от стратегически грешки – най-голямата, от които без съмнение е навлизането в Ирак – които ще налеят вода в мелницата на създадената от бин Ладен терористична групировка.
Междувременно Ал Каида също ще греши тежко в стратегията си, преди всичко организирайки терористични актове срещу хората, които претендира, че „освобождава“ от властта на САЩ и Запада. В годините между 2003 и 2011 публичната подкрепа за бин Ладен и организацията му буквално се срива, а както отбелязва професор Чарлс Кързман, по-малко от 1 на всеки 100 000 мюсюлмани се присъединява към джихадистката кауза.
Днес Ал Каида до голяма степен е маргинализирана, а най-зловещият ѝ наследник – ИДИЛ – търпи поредица от поражения от месеци насам. При това не е трудно да се забележи, че лидерите на самопровъзгласилата се ислямска държава опитват същото, което и Осама бин Ладен от 1996 до 2001 г. – с отчаяни актове на жестокост да принудят много по-силните си врагове да направят нещо глупаво, което отново да обърне тенденциите в мюсюлманския свят от неодобрение към подкрепа за борбата им.
Ако има нещо, на което историята може да ни научи, то е, че прибързаните стратегически грешки имат потенциала да предизвикат все така тежки последици, както и в по-ранните години на започната от бин Ладен война. Съотношението на силите и днес е все така в полза на Запада, колкото и когато първият лидер на Ал Каида пише прокламацията си в Афганистан. Затова и стратегията на джихадистите остава непроменена – те не могат да победят, но ако въвлекат враговете си в непрекъсната ескалация, скоро няма и да загубят.
П.С. Илюстрацията е на Хамид Мир и Canada Free Press, а лицензът ѝ е CC BY-SA 3.0. Ако тази статия ти допада, винаги можеш да се абонираш за RSS feed-а на E-lect, по e-mail (по-нагоре и вдясно), да станеш приятел на сайта във Facebook или да последваш фийда му в Twitter. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.
