272 думи за Живота на Пи

Животът на Пи е филм по книга. Той е едно от малкото касови кино-произведения, обръщащи поглед към смесицата от култури, върху които е изграден леко шизофреничният облик на съвременна Индия. Животът на Пи е заснет от американски режисьор от тайвански произход с участието на индийски, китайски, японски, френски и английски актьори, общуващи един с друг предимно на онзи особен, развалено звучащ английски, с който обикновено свързваме Индия и Далечния изток. Той е изключително визуален, силно емоционален, наситено красив и интелигентен прочит на темата за вярата.

В Живота на Пи има място за огромен тигър със смешно име, много добре познати ни богове и месояден остров насред океана. Повърхностно погледнато той е историята на едно оцеляване след корабокрушение насред океана; ако искаш да си малко по-задълбочен, най-вероятно би го определил като приказка за силата на човешкия дух, подплатена с порядъчно количество религиозни елементи; а, ако съвсем се отплеснеш, може да ти хрумне да го наречеш приказка за приказките – онези логично построени истории, с които всеки от нас се опитва да намери смисъла в огромния, хаотичен и враждебен свят около себе си.

В зависимост от това как гледаш на света Животът на Пи може да бъде дълъг, вълнуващ и изпълнен с множество красиви гледки и преодолени препятствия, или кратък, монотонен, брутален и напълно лишен от метафори.

Вече на прекалено много места в интернет можеш да прочетеш подробно какво ще ти поднесе този филм, но далеч по-добре би запълнил времето си като отидеш да го гледаш. Защото – и с това приключват тези двеста седемдесет и две думи – Животът на Пи е със сигурност най-красивият и доста вероятно най-смисленият филм на 2012 г.