Тази опция ще възстанови настоящата страница по подразбиране като върне всички затворени секции и категории.

Демокрация без капитализъм ли?

Признавам си, че напоследък отделям малко време да следя ставащото в БСП. Не искам да злорадствам, но очевидната причина за това е, че поне от изборите (а всъщност по-вероятно от онзи злополучен 14-и юни) насам партията-мащеха е в толкова тежък нокдаун, че за радост едва ли скоро ще се възстанови. Състоянието на червените редици обаче съвсем не пречи оттам от време на време изскачат примери за неадекватен популизъм, на един от които ще се спрем днес.

Става дума, разбира се, за изказването на Михаил Миков от вчера, с което той разкритикува т.нар. „внушение, че демокрацията означава капитализъм“ и поиска повече държава, „доверие и сигурност“. Правейки уговорката, че вероятно трябва да сме търпеливи към господин Миков, за чиито проблеми в управлението на столетницата все още няма открита лечебна алкохолна напитка, все пак не мога да не попитам защо винаги, когато някой социалист излезе с някоя гръмка антикапиталистическа фраза, тя е абстрактно формулирана и напълно лишена от конкретика.

Простият отговор на реторичният ми въпрос, естествено, е, че лидерът на БСП нямаше как да каже нещо като „демокрацията не означава капитализъм и ето един пример, който ще ви покаже това“, просто защото в съвременната история на света такъв пример няма. (А, ако се върнем повече от 250 години назад, ще видим, че това, което по онова време се разбира под демокрация има съвсем малко допирни точки със съвременния смисъл на думата, така че хайде да не се занимаваме с антична Атина в този разговор!)

Нещо повече – винаги и навсякъде, където възможностите на индивидите да влизат в свободни пазарни отношения помежду си биват ограничени до такава степен, че да започнем да говорим за „социализъм“ или някакъв друг вид „некапиталистическо“ общество, най-често първото, което изчезва е достъпът до елементарни съвременни удобства (например тоалетната хартия в днешна Венецуела), а второто – т.нар. „политически права“ (като от това правило има няколко изключения от типа на Саудитска Арабия, чиито богати ресурси засега ѝ позволяват да потиска правата на гражданите си, без в същото време да ги държи в мизерия).

Докато не е вярно обаче, че демокрацията може да съществува без капитализма, обратното твърдение е напълно валидно – капитализмът, макар и без демокрация, е отговорен за излизането на няколкостотин милиона китайци от крайната бедност, например. Любопитно е, че макар те също да са социалисти и също да се увличат по социалния инженеринг като господин Миков, китайските лидери поне не отричат огромната роля, която свободните пазарни отношения изиграват за нарастващия просперитет на страната им.

Що се отнася до нас, ние имаме the next best thing – беззъба социалистическа партия, която продължава да говори за „повече държава“ в исторически момент, в който все по-голям брой млади и талантливи български граждани се разделят с илюзията, че да предоставят още допълнителна власт на политиците ще доведе до нещо добро.