Денят на идиота

Че правителството на Орешарски е вредно, е мнение, което е толкова силно застъпено в българското общество, че вече дори не се налага да обяснявам защо. Въпреки това днес ще се спра на две новини от вчера, всяка от които заслужава да получи достойно място в залата на идиотщината (някъде около идеята да се забрани на хипермаркетите да работят през уикенда) и може да се приеме сериозно само от хора в усмирителни или затворнически ризи, злобеещи, че управленският ни елит все по-често прибягва до мисленето на първите в опитите си да ни вкара в обувките на вторите.

Започвайки с ниската топка, не мога, просто не мога да коментирам сериозно приетата още на 22 юли, но незнайно защо едва сега попаднала в общественото полезрение Наредба № 81 на МОН за придобиването на квалификация по професията „дисководещ“ (тази последната дума, впрочем, ако случайно не я знаеш, за последно се е ползвала от обикновените хора някъде към края на 70-те, но това не пречи на заседналите ни в миналото образователни експерти да не са чували за съвременните ѝ еквиваленти).

Та, дисководещият, по силата на тоя нормативен акт, за написването на който – сигурен съм! – са отишли неимоверни количества забранени опиати, е човек, между другото занимаващ се със съставянето и изпълняването на „творческо-музикална програма, подготвена за конкретно музикално-артистично събитие“, докато „извършва пълен опис на използваната музика и списък на композиторите и музикалните откъси, носители на авторски права“ (дейност, с която се занимава само Явор Колев), „умее да формулира проблеми, задава въпроси, прави отчет на извършената работа, установява и поддържа добри отношения“ (тук вече се класират доста български полицейски служители…), „познава стопанското устройство на страната, разбира съществуващите икономически отношения, процеси и явления и прави изводи за факторите, които ги пораждат“ (… включително от средите на икономическата полиция…) и не на последно място „осъществява комуникация и ползва специализирана литература на чужд език“ (… и от разузнаването).

Ако оставим настрана дребни поводи за бъзици като неспособността на професионалните ни експерти в МОН „да осъществяват комуникация“ на съвременен български език – и като казвам „съвременен“, имам предвид поне да прескочат от края на 50-те в началото на 80-те, толкова много ли искам? – или вероятната изненада, очакваща същите при среща с диджеи, които не са чак толкова добре запознати с факторите, пораждащи съществуващите икономически отношения, процеси и явления (нещо, което всъщност може да се каже и за повечето икономисти), на мен ми е наистина неприятно, че с пари, откраднати от честни и трудолюбиви български данъкоплатци, се плащат заплатите и по всяка вероятност наркотичните вещества на творците в министерство на образованието.

Техните приключения в страната на чудесата обаче даже не стъпват на малкия пръст на икономическия министър Драгомир Стойнев, който също вчера обяви, че през половината ден учениците трябва да учат, а през другата половина – да работят (и побърза да уточни, че тази свежа идея е родената от нуждата от повече инженери и заварчици). Не знам дали министър Стойнев е забравил, че все още живее в свободна държава или усилено се готви за следващия етап в професионалното си развитие, в който черно-бялото райе ще преобладава в облеклото му, но в България, слава Богу, има само едно място, където хората се обучават и се трудят (че и по цял ден) против волята си – в затвора.

Интересно ми е какво бъдеще си представя министърът! Зарешетени прозорци! Въоръжена до зъби охрана! Бие последният звънец и учениците под строй биват поведени за осемчасов трудоден като заварчици! Ей там Драго опитва да се скатае, но за негово добро охраната го застрелва с картечен откос – все пак какво удоволствие е да си 10-годишен, ако не си зает по 18 часа в денонощието с обществено-полезна дейност!

(Впрочем в свободните общества бизнесът разрешава нуждата от повече заварчици например като повишава заплатите в тази област в следствие на нарасналото търсене, което от своя страна кара нови хора да се преквалифицират в желанието си за по-висок стандарт на живот. Но да, знам, прекалено нагло е да искам от икономическия ни министър да познава базови икономически принципи!)

Ако трябва да потърся водещата нишка в написаното в статията по-горе, тя е, че оставката е малко наказание за идиотите, които ежедневно си мислят, че ни правят на идиоти. Вчера беше техният ден. Само че утре ще бъде нашият! 100-3-5!