Денят на престъпното безумие
Тази статия се казва така не с цел да приглася на установената традиция на жълтите вестници и сайтове у нас, нито защото смятам, че вчерашното решение на парламента да упълномощи министерския съвет да предприеме действия за удължаване на мораториума за продажба на земя на граждани на Европейския съюз до 1 януари 2020 година ще има някакъв непосредствен ефект върху обекта си, различен от чисто пропагандния.
Тя е кръстена по този начин, само защото действията на народните ни представители вчера са едновременно престъпни и безумни, заради причините, посочени в следващите изречения. Те са престъпни на първо място, понеже в стремежа си да натрупат няколко празни популистки точки, без да поемат реална отговорност, нашите депутати успяха да поизлъскат почти смазания имидж на Волен Сидеров и за пореден път да го легитимират като човек, който се бори за някакви измислени „български“ интереси в очите на малограмотните (докато ние – останалите – отдавна сме наясно, че единствените интереси, за които му пука, са неговите собствени). Цената за това ще бъде голяма и тя вече е видима в коментарите на чуждестранни наблюдатели – заради окровената безотговорност на парламента ни ще се подсили имиджът на България в ЕС на страна, на която не може да се има доверие, в която върховенството на правото е празен израз, и в която не си заслужава да се инвестира. И тъй като в резултат ще пострадат всички български граждани, тази е втората причина да смятам решението на нашите народни представители за престъпно.
В същото време то е и безумно, тъй като, както коментираха хора с юридическа култура и от ГЕРБ, и от БСП, и от ДПС, от него на практика не могат да произтекат други правни последствия, извън мъглявото задължение на правителството да изгуби време и да похарчи част от парите на данъкоплатците в опит да имитира, че го изпълнява – нито е прерогатив на министерския съвет да налага (или изменя) мораториум, нито такъв може да бъде приет, без да се промени присъединителния договор на България към ЕС (а това ще рече да убедим 27 други държави, че сме прави да налагаме ограничения на техните граждани, каквито те не налагат за нашите) или да се приеме конституционна поправка (която на практика ще ни изхвърли от ЕС) или директно да бъде суспендирана Конституцията (което би имало точно същия ефект).
А от моя гледна точка да предприемат действия, които знаят, че ще им донесат огромни негативи и почти никакви позитиви, могат само хора, които окончателно са се простили с малкото си останал доскоро здрав разум.
Наясно съм, че станалото вчера бе резултат от излязлото от контрол надцакване между три политически сили, никоя от които не страда от излишна вътрешна убеденост, че то е правилно в какъвто и да е смисъл, извън непосредствено популисткия. При все това сериозни последици от него ще има и ако не успеем да ги прехвърлим върху досегашното ни управление, сваляйки го от власт час по-скоро, то ще ги прехвърли върху всички нас, превръщайки крещящата липса на доверие към себе си в чужбина в още по-крещяща липса на доверие към цяла България.
