Депутатски заплати
Може и да не си разбрал, защото се случи тихомълком, но миналата седмица управляващото мнозинство изпълни обещанието си да увеличи доходите на (част от) българските граждани (и по-конкретно на депутатите и някои държавни служители, чиито заплати са обвързани с депутатските), по този начин преизпълнявайки четиригодишната програма на БСП/ДПС за по-малко от година (разбира се, с парите на мнозинството от българите).
Мълчаливото съгласие, с което народните ни представители си вдигнаха възнагражденията с по 354 лева на месец – по този начин натоварвайки и без това огромната разходна част от държавния бюджет с още над един милион лева (които стават много повече като добавим и заплатите в други 27 ведомства, зависещи от тях) – освен грозно, е и показателно за начина, по който родните социалисти възприемат света – с агресия спрямо богаството, постигнато чрез труд и талант, но никога не пропускайки да подпомогнат собственото си благосъстояние с парите на данъкоплатците.
(Още по-показателен за обективността на лявата журналистика е фактът, че нито един от самообявилите се борци за социална справедливост – нито Петър Волгин, нито Александър Симов, Велислава Дърева или Калина Андролова – не надигна глас срещу поредния грозен пример, който депутатите ни дават с действията си.)
Донякъде иронично, след като получиха по-високи заплати за януари, от ГЕРБ днес предложиха депутатските възнаграждения отново да бъдат върнати на предишното си ниво, а Мая Манолова – може би, стресната от предвидения протест – взе, че се съгласи с тази идея. Предстои да видим дали предложението ще бъде прието от парламента. Независимо от това обаче случилото се недвусмислено и за пореден път ни показа моралния облик на четирите банди, окопали се в сградата на народното събрание, напук на желанието на мнозинството български граждани да ги видят извън нея възможно най-скоро.