Дилма Македонска

В началото, кратко лирическо отклонение: и аз като всеки нормален землянин, споделящ вековното македонско културно-историческо наследство (което грубо казано значи всеки човек на планетата), съм изпълнен с дива радост и още по-голяма гордост от наскоро направеното разкритие за македонския произход на небезизвестната Дилма Русеф. Освен това по никакъв начин не разбирам заяждането, че Габрово – откъде идва баща ѝ – не се намирало в Пиринска Македония. Голяма работа – в Мизийска Македония е – каквото, нали знаеш, е било името на Мизия преди да попадне в лапите на българския империализъм.

Строго погледнато, Бразилия, където пък се развива политическата кариера на госпожа Русеф, трябва да се нарича Южноамериканска Македония.

Преоткривайки родовата си принадлежност, новата държавна ръководителка на големия южен брат излезе от черната дупка на посредствеността, за да се нареди във великия списък от личности с македонски произход и/или самосъзнание, започнат още от Мойсей – който никак не желаел да си губи времето с някакви египетски фараони и повел еврейския народ да заработва почасово в Македония, но, за съжаление, се загубил по пътя – Буда, чието име очевидно е на свещения език на западната съседка, Александър Македонски, Иисус, Атила, Чингиз Хан, Наполеон и Барак Обама.

Няма съмнение, че при почти чистата си кръв Русеф ще се окаже на висотата на положението, изисквана от припознаването ѝ от богоизбрания народ, и ще направи всичко за бързата интеграция на Бразилия към македонската икономическа общност (в която тая неблагодарна Европа нещо не ще да влиза). Но въпреки това се чувствам длъжен да ѝ предложа пакет от незабавни мерки, чието – позна – незабавно изпълнение ще спомогне за плавността на прехода:

1. Македонският език трябва да стане официален и веднага да се започне обучаването на населението на него. То не че ще е трудно, де – какво е португалският, ако не неразвит негов диалект.

2. Сао Паоло се прекръщава на Ново Скопие (или в краен случай Малкото Скопие, за да остане ясно превъзходството на старата столица).

3. Статуята на Христос се взривява и на нейно място се издига такава на Александър Македонски.

4. Амазонка става Охридска река, а „Биляна платно белеше” сменя досегашния морално остарял химн на Южноамериканска Македония и се изучава в училище.

5. Традиционният карнавал е трансформиран в още по-традиционна седянка с обсъждане на великото македонско наследство на американския континент и патриотична музика.

6. Бразилия обявява война на Гърция и България, с която слага край на отдавнашната окупация на изконно македонска земя (както и на съществуването на двете държави, тъй като цялата територия, която са заемали, е изконно македонска).

Само така смешната държавица на западната ни граница ще постигне така жадуваното през цялата ѝ хилядолетна история от 1945 г. насам величие, вместо толкова заслужената пратка с милион-милион и нещо усмирителни ризи.