Дискриминация по европейски

You may also like...

4 коментара

  1. Кирил Илиев каза:

    Всичко е разработка на “военните”… Разбирай, следва се отдавна предначертан план… няма смисъл да се бориш… правата ти се ограничават с всеки изминал момент…

  2. Eli каза:

    Не знам дали това е начинът да се борят с дискриминацията, но дискриминация наистина има. Самият факт, че жената е тази, която ражда и гледа деца, я поставя в неизгодно икономическо положение. Това спира развитието ѝ. Изпитвам го на собствен гръб. Няма сила, която да накара работодател да те предпочете пред един мъж, дори да си по-квалифицирана. Тоест има, ако си спести от заплатата. Та нали си постоянно в болнични, не си винаги на разположение, не можеш да ходиш в командировки и т.н. Който не го е изпитал, не може да разбере какво е. Дори и аз не го разбирах, докато не станах майка.  

  3. Не те разбирам. Ако искаш да няма дискриминация, би трябвало да искаш еднакво заплащане за еднакъв положен труд. Тоест, при положение, че често си в болнични, не можеш да ходиш в командировки и не си на разположение толкова много, колкото един мъж, е съвсем нормално да получаваш по-ниска заплата от него. Това не е дискриминация.

    Отделно от това, дискриминация, разбира се, има, но начинът да се преборим с нея просто не е този…

  4. Eli каза:

    Да, разбира се, че от гледна точка на работодателя и дадения принос за фирмата заплатата трябва да е по-ниска. За това не споря, то, колкото и обидно да е, си има своите непоклатими основания. Но като отглеждам деца аз не отглеждам само моите деца, а бъдещето на държавата. Следователно държавата трябва да се погрижи по някакъв начин за интересите ми. Защото освен, че нямам време за пълноценно отдаване на работата, аз нямам време и за допълнителни квалификации, което моментално ме поставя в неравностойно положение. И това се случва в продължение на години и то на най-продуктивните, които са n на брой, в зависимост от количеството родени деца. Как после да се състезаваш с мъжете? Примери няма да давам, защото мога да пиша до утре. И от всичко най-страшна е зависимостта, в която попадаш и липсата на избор. Затова мисля, че това е грижа на държавата, не на бизнеса и тя не бива да прехвърля отговорността върху него, поне не по този начин. С това съм напълно съгласна с теб. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *