- E-lect.net - https://e-lect.net -

Докога?

[1]Не че съм изненадан. Живеем в страна, чийто премиер смята кучетата за по-важни от хората и не е способен на елементарна човешка емпатия. В която дори не е особена новина, когато полицаи нападнат и пребият обикновено семейство. В която да караш с летни гуми през зимата или да си носиш туба с бензин в колата е доказателство, че си престъпник, но да биеш жена си и да те запишат как получаваш скъпи подаръци е част от трудовата характеристика на депутата, ако няма как да докажеш доходите си, ставаш за вътрешен министър, а да защитава под масата производството на бира несъмнено е важно задължение на всеки велик вожд и учител.

В нашата държава – не знам дали забелязваш – управляващите винаги са прави, а, когато не са, проблемът не е тях, а в нашите уши и мозъци, чрез които погрешно сме ги разбрали, в долнопробните технологии, които вместо да запишат истинските им намерения, излъчват това, което говорят, и, в крайна сметка, определено в Станишев.

Затова аз никак не се изненадвам, че новият президент Росен Плевнелиев подмени едно от предизборните си обещания [2] (виж номер 2) още в деня, след като стъпи в длъжност. Даже съм убеден, че той никога не е обещавал на двайсетина места, че в първия ден на президентстването си ще подпише указите за отзоваване на посланиците, които са част от системата на бившата Държавна сигурност. Няма съмнение, че не този толкова честен човек ни е излъгал, а в крайна сметка нашите сетива.

Въпросът, който си задавам с този материал, е докога ще живеем в 1984 и ще позволяваме на Големия бат Бойко и малките пишман братя около него да пренаписват миналото с едно движение на ръката.