Другата война на пътя
Дори не се сещам за кой път поред попадам на новина, която е озаглавена или „изтърпял присъда за убийство таксиметров шофьор преби полицай пред парламента“, или „криминално проявен преби друг мъж на улицата след катастрофа“. Общото между почти всеки тези случаи, за които си спомням, е, че биячите винаги имат някакво криминално минало, жертвите почти никога не са направили нищо особено (а и да бяха, насилието не би трябвало да е решение в едно цивилизовано общество), а индикации, че правораздавателната система си е свършила работата по наказване на престъпленията липсват поне в медиите.
При поне един популяризиран подобен случай на насилие месечно, не е учудващо, че много хора си задават въпроси като не се ли връщаме към мутренските години от средата на деветдесетте и къде спи правораздаването, допуснало „криминално проявените“ буквално да се размотават по родните пътища в търсене на нови постижения, с които да допълнят CV-тата си. Други виждат добра причина да настояват за либерализиране на режима за носене на огнестрелни оръжия, за да могат обикновените граждани да се защитават от мутрите. (При все че при това ниво на агресия, аз лично не съм сигурен, че либерализацията сама по себе си няма да влоши проблема, без да е съпроводена с мерки за спазване на закона и наказване на виновните.)
Надявам се, че опасенията, че живеем във време, в което престъпниците смятат, че могат да правят каквото си пожелаят без страх от наказание, са силно преувеличени, но и мен ме притеснява честотата, с която се случват подобни побои по пътищата ни. Те са симптоматични за кризата, от която сякаш никога не са излизали полицията и съдебната ни система. И може би ще започнат да намаляват, ако някога видим истински реформи в тези органи на държавната ни власт.
Притеснителното е, че колкото повече се бавят въпросните реформи и колкото по-неспособни са органите да ограничат агресията, толкова повече ще се засилва усещането, че жертвите са оставени на произвола на биячите си. И докато за много хора това ще е само един от поводите да избягат някъде в цивилизования свят, други – надявам се повечето – ще започнат да изнамират нови и нови начини сами да се защитават от насилниците.
Ако тази статия ти допада, винаги можеш да се абонираш за RSS feed-а на E-lect, по e-mail (по-нагоре и вдясно), да станеш приятел на сайта във Facebook или да последваш фийда му в Twitter. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш за това си решение.
