Дума дупка (не) прави

Свободата на словото е един от основните фундаменти, върху които се гради свободното общество. Винаги съм вярвал, че тази свобода трябва да бъде възможно най-пълна, така че да дава възможност на всеки идиот да изкаже мнението си, без да се страхува, че ще бъде преследван от страна на държавата. Пълната свобода, обаче, не значи толерантност, както пробват да ни убедят някои, и на тъпите изцепки в публичното пространство трябва да се дава отпор.

А те – изцепките – биха могли да бъдат най-разнообразни, но лично аз изпитвам най-силно презрение към онези отчаяни хорица с робско самосъзнание, възползващи се от свободата (която не разбират), за да защитават и възхваляват онази форма на робство, към която са най-привързани в дадения момент. Та, да си дойдем на думата: в днешния материал ще поговорим за някой си Георги Георгиев и неговата статия „Пусини работи”, публикувана – точно така – във вестник „Дума”.

В тази статия Георгиев пише за приключилия процес срещу руската пънк група „Pussy Riot”, която според него си е получила заслуженото. До тук едва ли някой е особено изненадан. За мен по-интересни са причините, според които би трябвало и ние да пеем дитирамби за съдебната система на руския самодържец, а именно:

Първо, в песента, която девойките от „Pussy Riot” изпяха от амвона на храма „Христос Спасител” и за която ги съдиха, о ужас, има нецензурни изрази. Това автоматично я прави не политически протест, за какъвто се опитват да я представят пообърканите либерали, ами проста форма на вандализъм и – хей – какво са две години за подобен акт (особено при положение, че говорим за държава, в която не чак толкова брутални вандалски прояви – като например да пребиеш до смърт чужденец, заради цвета на кожата му – рядко дори стигат до съда). Така де, а, когато самият Георгиев използва изрази като „влагалищни бунтовнички” и „мухлясали мозъци”, това дали не е подобен акт на посегателство срещу обществения морал? Къде точно минава границата? И щеше ли да е щастлив авторът, ако трябваше да си мери всяка дума от страх да не попадне за две години зад решетките?

Второ, от “Pussy Riot” и преди са правили простотии, така че настоящата присъда следва да се тълкува едва ли не като възмездие за тях. Да оставим настрана, че подобна трактовка напълно предефинира принципите на правото. Дори няма да се питам как би се почувствал авторът, ако (следвайки собствената му логика) някога бъде съден – да речем – за убийство и съдията му каже: „Абе, вярно, че не си го извършил, ама си надраскал толкова много тъпи статии, подкопаващи морала, че няколко години в затвора ще ти се отразят добре”. Самият факт, че руската власт не си направи труда да преследва „Pussy Riot” при другите им вандалски и неморални прояви, но се задейства в мига, в който беше споменато името на Путин, е показателен за ценностите на управлението в тази страна. Така де, в Русия можеш да се съвокупляваш със замразен бройлер в супермаркет или да правиш секс пред камерите в музей и никой няма да ти каже и „копче”, но една дума срещу Путин и вече „подкопаваш устоите” на обществения морал, така че идва време да полежиш зад решетките.

Трето, религията била стълб на обществото и, когато тя бъде разклатена, положението на бърза ръка ще се смарангяса. Склонен съм да се съглася за спора с Георги Георгиев. Факт е, че ситуацията в Русия е отвратителна, факт е и, че религията в тази държава беше смазана – но все пак от партията и службата, към които принадлежеше сегашния руски президент и към чията идеология се придържа вестник „Дума”. Честно, що за лицемер трябва да си, за да си част от твърдо атеистично движение с дълга традиция на брутална антирелигиозност, но да надигаш глас в подкрепа на религията, когато ти изнася? Що за глупост е да твърдиш, че пет-шест момиченца могат да разрушат руското християнство при положение, че диктаторът, който подкрепяш, е бил сред отговорните за подкопаването му, продължило над 70 години? Лицемерие, идващо от човек, който явно не знае, че ключовата дума в християнската ценностна система, е прошка.

Всъщност няма значение дали харесваш някои от проявите на Pussy Riot или не (аз специално ги намирам за отвратителни). Всеки свободен и уважаващ правото човек може да види, че в техния случай наказанието не само не съответства на престъплението, но е и политически мотивирано. За съжаление, диктатурите от изминалия век успяха да си отгледат едно ново поколение роби – такива, които искрено вярват, че войната е мир, свободата е робство, а невежеството е сила. Има ги навсякъде, ще ги намериш в големи количества във вестник „Дума”.