Европейската комисия и минималната заплата
Прочитайки последните новини от ЕК, интелигентният наблюдател може да остане с впечатлението, че основна задача на нейните членове е да се чудят как да продължат възможно най-дълго рецесията в Европейския съюз и – като бонус – да увеличат безработицата колкото се може повече. За решителна крачка в посока изпълнение на тези цели научаваме от информация на EurActiv, която гласи, че Брюксел ще предложи на държавите-членки, които още не са го сторили, да въведат минимална работна заплата и ще опита да повиши надниците в страни, където те са „твърде ниски” (каквото и да се крие зад подобна фраза).
Убеден съм, че повечето хора много ще се изкефят на популизма на ЕК. Разбира се, скоро след това същите ще се нахвърлят върху „алчните” предприемачи, които всъщност ще се принудят да ги изпоуволнят, защото няма да имат възможност да им плащат.
Каква е причината за това? Както икономистите знаят от много време (а политиците всячески се опитват да не научат), налагането на минимална работна заплата принуждава работодателите да се разделят със служителите си, чиито умения не са достатъчни, за да я оправдаят – т.е. тези, които създават по-малко, отколкото ще получат. Да, естествено, има я и опцията работодателите, водени от добро сърце, да не направят това, което държавата се опитва да ги накара, но тя не е нищо повече от проява на благотворителност и, ако е истина, че кризата ще продължи, едва ли бихме могли да се надяваме на такава в близко бъдеще.
Минималната работна заплата е пример за иначе добре звучаща пропагандна мярка с катастрофални последици именно за най-бедните, които уж се стреми да подпомогне. Прилагането ѝ винаги (България не е изключение) води до по-висока безработица, отколкото би било нормално за икономиката, по-малка конкурентоспособност и повече бедност. За съжаление, онези изследователи, знаещи това, нямат парите, които политиците са готови да хвърлят, за да заглушат гласа на разума и да спечелят няколко точки за стил с хубаво звучащи измамни обещания.
А, когато мерките им доведат до коренно противоположни резултати, не е особено трудно негативите да се припишат на „алчността” на предприемачите.
Най-забележителен в новината за оригиналната идея на ЕК е фактът, че точно държавите без минимална работна заплата не само че могат да се похвалят с много ниска безработица (5.7% в Германия, 4.2% в Австрия, 7.9% в Дания, 7.4% във Финландия, 9.3% в Италия и 7.5% в Швеция – за сравнение, в България, например, е около 12.4% по официални данни, а в ЕС като цяло – 10.2%), но и с далеч по-високи доходи на глава от населението от средните за съюза. Но с малко помощ от Брюксел, това бързо, бързо може да се промени.
