Етно

Светлината е приглушена, а музиката гърми в онзи ритъм, който много от хората неправилно са свикнали да асоциират с пошлост. Зрителите на концерта на Романеро обаче не са точно традиционната кръчмарска тълпа – традиционната тълпа не дава по десет лева за вход, само заради музиката. В проекта Романеро участват някои от най-добрите български джазмени – Мишо Йосифов, Велислав Стоянов и други, както и двама великолепни музиканти от един етнос, който толкова често ни се повтаря, че мразим – Нено Илиев и Борил Илиев.

Не знам към какво изпитват омраза присъстващите тук, но не изглежда това да са циганите и тяхната музика. Докато навън едни други малко по-различни хора рисуват свастики, бръснат главите си и кроят планове за расово чистата държава, каквато България никога в историята си не е била, в сюреалистичния свят на новата буржоазия има място и за нетрадиционни идеи като разбиране, толерантност или че – например – е по-приятно идеалите ти да те карат да танцуваш, а не да се биеш.

Не знам какво е съотношението, но съм убеден, че децата на танците ще стават все повече и повече, а тези на омразата ще намалява и намаляват и, въпреки че никога няма да изчезнат напълно, след време ще престанат да бъдат фактор в едно общество, което ще гледа на идеите им с повече насмешка и по-малко страх.

Единственият критерий за стойността на всеки човек е не какъв се е родил, а как живее живота си, затова музиката винаги ще вълнува повече от крясъците за расова чистота.