Журналистически морал
Във важния документ, озаглавен „Етичен кодекс на българските медии”, между другото се казва, че „[ние, журналистите] няма да засилваме мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление, и ще съобщаваме такива информации със съчувствие и сдържаност”. Значението на този текст, разбира се, подлежи на тълкуване и да, той няма задължителна стойност за никого.
Целта на документа, подсказана от името му, е повече или по-малко да кодифицира моралните норми в журналистическата практика. А те не се различават от тези, които обществото като цяло приема.
Нека се запитаме следното: морална (и нормална) ли е практиката да „интервюираш” хора, изгубили децата си в ужасна катастрофа преди броени часове? Ведно с оцеляла от катастрофата – в болницата? И със семейството на човека, който я е причинил и за когото не се знае дали ще оцелее? Морално и дори нормално ли е да превръщаш всяка трагедия в евтина сензация, за да спечелиш надпреварата за рейтинг?
За себе си имам отговор. Не знам дали е правилен, но знам, че е коренно различен от този, даван от две водещи електронни медии – едната известна със страстта си към риалитито в най-гнусната му форма, а другата – с твърдението, че истината била въпрос на гледна точка.
Минавам на друг канал задължително.
Абсолютна липса на морал. И за съжаление това не е констатация от вчера или днес. Напълно съм съгласна с това, че в борбата си за „рейтинг“ хората оскотяха. Тъжно и страшно, а може би зловещо?
Можем ли да покажем на журналистите, че трябва да има някаква граница?
Разбира се! 🙂 Аз лично съм убеден, че в големи медии като цитираните се появява само това, за което има търсене (за разлика от едни други, които се мъчат да създадат такова в полза на спонсорите си). Така че материали, които хората твърдо не приемат, просто не вървят. За съжаление, случаят явно не е такъв. Но да не се отплесвам в размисли за психологията ни…
Възмутена съм от безочието на Миролюба Бенатова. Как може да се гради кариера за сметка на човешкото нещастие и то на Великден, когато всички трябва да се смирим?! Просто се радвам, че госпожата не е живяла преди 2000 години, защото би попитала Спасителя: Удобен ли е кръстът? или Пироните, с които сте разпнат, по мярка ли са Ви? Би било смешно, ако не е болезнено тъжно….