Закривай!

Когато преди няколко дни коментирах идеята на министъра на здравеопазването Петър Москов да се пребори с проблемите в своя ресор като въведе четци на пръстови отпечатъци във всяка болница и аптека, наистина нямах представа, че толкова скоро ще се сблъскам с дори по-нелепо предложение, свързано с медицинската сфера. Днешният текст е посветен на предложението на Българския лекарски съюз (БЛС) укриването на заболяване да се криминализира, но преди да се спра на него, ми се ще да направя едно важно уточнение по темата Москов.

Веднага щом предложението му бе лансирано в медиите, много от защитниците му се фокусираха върху факта, че споменатите четци на пръстови отпечатъци работят на различен принцип в сравнение с тези, с които разполагат полицията и граничните служби например, и не разкриват самоличността на минаващите през тях. Приемам, че мнението им е меродавно. Големият проблем в случая не е точно дали правителството и подопечната му държавна администрация ще получат възможността да злоупотребяват с личните ни данни – те винаги са разполагали с нея – а, че идеята на министър Москов: 1. идентифицира погрешно източника на проблемите в здравната система у нас (и многобройните анализи по темата в последните години го показват); и 2. априори възприема всички български граждани като (потенциални) нарушители, а това, освен че е в разрез с базов принцип в правото, най-малкото е изключително обидно.

Предложението на Българския лекарски съюз прекрасно се вписва в категорията идеи, които погрешно идентифицират проблема, предлагат решение, което няма да сработи срещу него, но пък има потенциала да прати нормални законопослушни български граждани в затвора, и в крайна сметка са обида за всеки интелигентен човек. От съюза изглежда смятат, че така ще се избегне рискът медицински лица да бъдат заразени при изпълнение на своите служебни задължения. На мен ми се струва, че позицията на представителите му е директно признание, че държавното здравеопазване у нас не разполага с капацитета да въведе стандарти, чрез които лекарите и медицинските сестри да се предпазват от заразяване, или най-малкото, че подобни стандарти масово не се спазват.

Както посочи един приятел в тази връзка, за да знае даден пациент, че страда от заразно заболяване, той най-вероятно е бил диагностициран от лекар. Срамно е, че през XXI век видимо няма нищо, което дори да наподобява база данни със здравната история на българските граждани, която да бъде достъпна за персонала, който ги лекува. Подобна база по всяка вероятност би струвала по-евтино от мащабната програма за пръстова идентификация на министър Москов.

Впрочем, на мен съвсем искрено ми писна от желанието на различни влиятелни групи в тази държава да криминализират едно или друго поведение, което на тях им е неизгодно, в неадекватен опит да прикрият собствената си неадекватност, да получат тази или онази привилегия от властта, или да натрупат позитиви с евтин популизъм. Ако бъдещето ни е да живеем в страната от мокрите сънища на Петър Москов и себеподобните му, най-добре още сега да криминализираме българското гражданство и да започнем да се разотиваме.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да се абонираш за RSS feed-а на E-lect, по e-mail (по-нагоре и вдясно), да станеш приятел на сайта във Facebook или да последваш фийда му в Twitter. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.

П.С. За илюстрацията благодаря на sakhorn38 и на сайта FreeDigitalPhotos.net.