Защита от конкуренцията
В по-нормални държави от нашата е нормална практика търговците на продукти и услуги да ги предлагат в пакети, за да привличат или задържат клиентите си. В тази практика не би трябвало да има нещо лошо или неморално, при положение, че всички печелят – пакетите струват по-евтино за потребителите, водят клиенти на компаниите, които ги предлагат, и в крайна сметка стимулират техните конкуренти да отговорят със сходни предложения, които на свой ред са от полза за клиентите им и т.н.
В не толкова нормалните държави като България обаче за конкурентите е по-евтино, вместо да отговорят на пазарния натиск с иновативни предложения, намаляващи цените и повишаващи качеството на продуктите им, да търсят и съответно намират подкрепата на държавните органи, за да съсипят добрите идеи на своите съперници на пазара. Напоследък в пример за подобна структура-бухалка у нас все по-често се превръща родната Комисия за защита на конкуренцията (КЗК).
Оставям настрана спора дали изобщо има нужда от антимонополен регулаторен орган или пазарът сам може да се справи със защитата на конкуренцията (като моето мнение, както можеш да се досетиш, клони към втората теза) – последната от поредицата изцепки на КЗК обаче – при която тя наложи над 800 хиляди лева глоба на БТК за това, че предлага евтини таблети на клиентите си – е само ново доказателство, че от комисията в този ѝ вид най-голяма полза имат именно онези пазарни играчи, които с действията си вредят на споменатата конкуренция.