Защото са социалисти

Миналата седмица Венецуела, чийто покоен лидер Уго Чавес бе даван за пример от Волен Сидеров, беше принудена да внесе 50 милиона ролки тоалетна хартия, за да компенсира недостига, причинен от „мъдрата” му политика за „благото” на народа.

По същото време никому неизвестните членове на някакъв бюрократичен комитет в ЕС решиха, че ще забранят използването на оливерници в ресторантите, за да „опазят” европейските граждани от проблем, който самите те не са идентифицирали, а още по-малко са делегирали права на европейските бюрократи да се занимават с него.

Куриозната, но и доста плашеща новина от Брюксел, бе последвана от информацията, че над 8000 семейства във Франция са дали всичките си доходи, че и отгоре за данъци, още около 10 000 домакинства са били ограбени от френското правителство с по 85 от всеки 100 евро, които спечелят, а над 12 000 са дали по 75 и повече процента от доходите си на Франсоа Оланд и неговите приятели във властта. За да „предпази” французите от управниците им Върховният административен съд в страната на практика промени дефиницията на думата „кражба” като декларира, че всяко насилствено вземане, което не надвишава 66.66% от техните доходи, е в рамките на нормалното, стига да има санкцията на някой държавен чиновник.

Тези примери може и да звучат относително смешни и далечни, но те ни представят едва нищожна част от методите, с които социалистическата идеология разрушава цивилизованите общества, и от резултатите от тази разруха. Социализмът винаги е очаровал широки обществени слоеве с обещанията си за по-справедливо, свободно и проспериращо общество. Това, което хората рядко забелязват обаче, е, че реалността на социалистическото управление във всички случаи се характеризира с по-малка справедливост, по-голямо срастване на частните интереси на управниците и техните приятели с държавните, повече насилие и в крайна сметка по-малко свобода и просперитет.

Социализмът е провал, не защото социалистите са лоши хора – те могат да бъдат всякакви – а понеже, както икономистите отдавна знаят, прилагането му е несъвместимо с рационалното икономическо планиране и с човешката свобода. Добре е да си припомним това в навечерието на новото управление на България, за да не се пробудим след няколко месеца безнадеждно захвърлени по пътя на Венецуела и Северна Корея.

В следващите дни: Какво да се прави – част V.