Тази опция ще възстанови настоящата страница по подразбиране като върне всички затворени секции и категории.

Защо харесвам Мит Ромни?

Добре, признавам, че заглавието е леко подвеждащо. Аз всъщност не харесвам особено Мит Ромни. По време на предварителните избори в Републиканската партия бях привърженик на великолепния Рон Пол, който, за нещастие, не успя да се пребори със статуквото. Ако бях американски гражданин днес със сигурност щях да гласувам за кандидата на либертарианците Гари Джонсън (да, в президентските избори в САЩ има повече от двама участници – много повече – нищо, че родните медии не са и чували за тях). Очакванията обаче са Джонсън да спечели между 5 и 10 процента от вота на гражданите и, въпреки че това е повече от добър резултат, той далеч няма да бъде достатъчен за президентския пост.

Така че остава изборът между Ромни и Барак Обама, а аз не съм фен на Обама по същите причини, заради които не съм привърженик например на Бойко Борисов. Президентът спечели предишните избори с множество смели обещания, на които повярваха не само американците, но и светът като цяло. Обеща да намали данъците и да премахне неефективни федерални програми. При управлението му правителствените разходи всъщност нараснаха скоокообразно. (Защо трябва да ни интересува това ли? Защото тези разходи са сред основните причини американската икономика – а покрай нея и тази на ЕС – да не се възстанови от кризата.) Обеща да прекрати войните и да закрие Гуантанамо. Но не само не го направи, ами и вкара страната си в нов конфликт – този в Либия – без санкция от Конгреса, и оторизира поредица от акции за избиването без съд на враговете на САЩ. (Защо това трябва да бъде проблем? Защото е в разрез с принципа за върховенство на правото и естествените права, върху които е изградена съвременната демокрация.) Обеща най-накрая да сложи край на преследването на хора, употребяващи наркотици. Администрацията му се нахвърли дори срещу онези, които го правят с лекарско предписание…

Барак Обама без съмнение е изключително обаятелна личност и за повечето хора (особено в Европа, където популизмът винаги е бил силно оръжие) това е достатъчно. Но аз предпочитам да гледам резултатите, а не обещанията, които и на тези избори отново звучат прекрасно и за които трябва да е ясно, че никога няма да бъдат изпълнени. Затова на финала остава само Мит Ромни.

Истинският Ромни впрочем – знаят хората, интересуващи се от американска политика – по нищо не прилича на демонизирания образ, който успяват да пробутат левите медии в Европа и САЩ. Той е изключително интелигентен и изключително успял. Има относително разумен план за съкращаване на федералните разходи до под 20 процента от БВП в сравнение с 24-те процента, които се харчат сега (относително-то идва от идеите му за повишаване на разходите за отбрана). Напук на идиотите, които виждат в него религиозен екстремист, многократно е декларирал положително отношение към хомосексуалните и е значително по-умерен по отношение на абортите от крайното крило в собствената му партия. Но най-важната причина да съм привърженик на Мит Ромни е изборът му за вицепрезидент – Пол Райън – един от малкото останали политици по света, които декларират, че хората могат да се оправят в живота и сами, без всемогъщата държава да ги обгрижва на всяка крачка.

Разбира се, няма гаранция, че дуото Ромни-Райън няма да се окаже също толкова популистко като екипа на Обама и как-му-беше-името. Въпреки това, аз съм на мнение, че републиканска победа на изборите днес ще даде повече шансове на САЩ, а покрай тях и на света.