За Бербатов, виртуалния хейтър и психологията
Противно на това, което като типичен българин най-вероятно очакваш, тази статия няма да плюе по Бербатов. Не ми е цел нито да анализирам играта му, нито да критикувам вероятното му решение да се откаже от националния отбор, новината за което гръмна преди около час и половина. За разлика от 99.99% от сънародниците ни нямам самочувствието, че разбирам от футбол. Не желая да гадая и какъв неизвестен мотив стои зад последната проява на – нека го кажем направо – най-голямото име в българския футбол за последното десетилетие.
Това, от което смятам, че имам представа, е професионализма. Поправи ме, ако греша, но дори да си пълен лаик, не е особено далеч от ума, че нападателят с най-много отбелязани голове за националния отбор на страната, който освен това е най-скъпата покупка в историята на може би най-силния спортен клуб в света, всъщност е изключителен футболист – не на последно място, защото в този толкова конкурентен бизнес никой не плаща, ако не е сигурен във възвръщаемостта на инвестицията си.
Когато същият този нападател, се изява като истински гражданин, основава фондация и дава парите си за благотворителност, попадаме в ситуация, почти без аналогия в родния спорт от годините на прехода. Ситуация, за която – оказва се – нашето общество не е дорасло.
Тъпо е, че е дълбоко заложено в психологията ни да изливаме жалките си комплекси върху всеки, който е постигнал нещо повече от нас. Още по-нелепа става ситуацията, заради глобалната мрежа, позволяваща на всеки да прави това удобно скрит зад анонимността си (защото не е типично за народа, измислил поговорката за преклонената глава, да защитава позицията си открито).
Но най-жалка е скоростта, с която се нахвърляме на хора като Бербатов. Даже днес, само за час и половина интернет беше изпълнен с помия…
… която E-lect с готовност ще увековечи. По силата на традицията искам да ти представя топ 8 на най-малоумните коментари, посветени на оттеглянето на капитана на националния отбор по футбол.
8. Голям праз… Този келеш и стойкаджия разкарваше националния екип и си пазеше крачката за големите кинти в ингилизкото първенство. Българи трябват, истински българи, а не измекяри, за които парата е всичко.
Любопитен съм дали авторът на тази невъобразима мъдрост е от „истинските българи”, които не работят за пари, а за… какво всъщност? Светлото социалистическо бъдеще? Удоволствието да бъдат псувани от олигофрени без лични амбиции и постижения?
7. Барбуков разхождаше фланелката от доста време и от години не е отбелязвал във важен мач (ако изобщо го е правил някога).
Чудно как тогава успя да стане човекът с най-много голове за България в историята?
6. Ако наистина се откаже от националния, ще си остане обикновен мухльо и това че е голмайстор само ще подчертае какъв е лузър.
Подобен логически скок не е лесен за коментиране. Но наистина, в страната на победилата посредственост всеки успял човек само подчертава колко е загубен.
5. Очевидно на Бербатов най-много му тежи… това, че е българин?!?!
С тема като днешната на мен също ми тежи. Нищо странно няма.
4. Ей, охлюв – не ТИ се отказваш от националния, а НИЕ не те искаме!
Нима? В такъв случай каква ли ще да е причината за всички останали глупости, включително обръщението на същия народен гений: „мазен, гърчав предател”?
3. Хм… Пука ни на диадемата за тая барбаронка…
Като се има предвид реакцията, която предизвика новината за оттеглянето на Бербатов, явно е така.
2. Да бяга на далече с куците си крачета, палячото му с палячо!
Без коментар! За сметка на това тук можеш да се подготвиш за класическата реплика, добрала се до първото място в днешната класация:
1. Барби вече ще играе само балет, футболът не е за всеки…
… заяви световноизвестният спортен капацитет, известен с прякора Лупи.
Забележка: Всички цитати тук съвсем целенасочено са взети от сайта на вестник Дневник, тъй като той има амбицията да бъде четен от по-интелигентната част от родното общество. Никак не ми се иска да ти губя времето със свинщините, писани другаде. Нито да ти налагам някакъв извод за народопсихологията на българина. Ако, обаче, ти желаеш да ми кажеш какво е мнението ти за нея, формата за коментиране е отдолу.
Проблемът не е, че Бербатов е напуснал националния. Проблемът е защо един от най-добрите ни играчи иска да напусне националния. Всъщност, като стана дума – защо най-кадърните ни специалисти искат да напуснат страната? Ами за същото нещо става дума. Когато кадърния човек опитва, опитва, и вижда че тук нищо не става, си тръгва. Футболистите остават да играят за Манчестър и Вила, лекарите практикуват в чужди болници, учените не стоят в БАН за 280 лева.
(Е, не можем да не си припомним гафа с Петър Василев и разтежението, но там самият Бербатов надали има пряка заслуга за него.)
На всички е ясно, че футболистите играят в националните отбори не за пари (парите са в клубовете), а за чест и слава, като единственото, което искат в замяна, е поне малко да им се уважава труда. Всички тези коментари просто потвърждават, че решението на Бербатов е правилно, България не заслужава футболисти като Бербатов да играят за националният отбор.
Това се отнася за всички успели Българи от всички професии, не само за футболистите.
Аз не се сещам за друг случай по света, в който водещ голмайстор се отказва от националния отбор на 29 г., при положение, че няма конфликт с треньора. Ако има, някой да ми съобщи.
Били го критикували медиите?!? Само него критикуват сигурно… Лигльо!