За конференцията на ESFL
Както стана дума в страницата на E-lect във Facebook вчера, този текст ще бъде посветен на завършилата регионална конференция на ESFL в София. За онези, които не знаят (а това до скоро включваше и мен), ESFL е съкращение от European Students for Liberty – организация, посветила се на подкрепа на студенти и студентски групи, защитаващи свободата, и на следващото поколение лидери в глобалното движение на свободните хора. В тази връзка на конференцията вчера присъстваха около сто измежду най-влиятелните и активни млади либертарианци и класически либерали в България, както и не много ясен (поне за мен) брой международни гости.
На организацията на събитието, за която е отговорен вездесъщият Стоян Панчев, няма да се спирам подробно – тя бе възможно най-близо до перфектна – като се започне от точното спазване на работния график, премине се през отношението към гостите, свързаната с конференцията меморабилия и дори храната, и се стигне до модерирането на Q&A сесията в края на всяка лекция, което не допусна неминуемата разлика в мненията да се превърне в махленски спор, както за съжаление често се случва в България (като за това съм убеден, че голяма роля изиграха и самите дебатиращи).
Конференцията започна малко след 9:30. Между 10 и 11 Красен Станчев от ИПИ говори за ролята на комунистическата държава във формирането на днешната организирана престъпност в България, поставяйки специален акцент върху фалитите на страната от 1960, 1976 и 1989 година и опитите на комунистическите функционери да си набавят твърда валута чрез външнотърговски дружества с донякъде криминални практики, както и на законодателния вакуум от ранните години на демокрацията, принуждаващ кредиторите и кредитополучателите да разрешават споровете си със силови средства.
В 11:30 започна лекцията на непознатите за мен Кузман Илиев и Владимир Сиркаров (които, доколкото разбирам, водят предаване по Bulgaria On Air), предлагаща ни гледната точка на австрийската икономическа школа за парите и кредитните институции. За съжаление, тази тема е много по-голяма, отколкото може да се побере в 30-40 минути, и аз не съм сигурен доколко удачен е бил точно нейният избор. На мен лекцията ми беше интересна, при все че темата ѝ и ротбардианската гледна точка към нея са ми до болка познати, но тъй като не всеки е длъжен да се интересува от икономика, най-полезен най-вероятно бе нестандартният за част от присъстващите подход към въпросите за парите, златния (сребърния, би-металния и т.н.) стандарт и централните банки.
След края на обедната в почивка, между 14 и 15 часа Даниел Кадик (Daniel Kaddik) от фондация Фридрих Нойман говори за класическия либерализъм и отговорността – тема, за която беше вдъхновен от същата статия сравняваща либертарианците с комунистите, която предизвика и поредицата за либертарианството в E-lect. От моя гледна точка това беше и най-интересната лекция на цялата конференция, донякъде защото идеите в нея съответстваха в най-голяма степен на собствените ми виждания за света, и донякъде понеже и да говориш пред хора си е занаят, а ораторските умения на Кадик бяха на много високо ниво.
Моето присъствие на конференцията приключи с лекцията на Владо Каролев, който ни обърна внимание на въпрос, вълнуващ ме отдавна – неспособността на хората с либерални и либертариански възгледи да представят на широката публика икономически и социални истини по разбираем начин (особено, когато я сравняваме с изключителните умения на социалистите да продават лъжите си, разчитайки не на факти, а на първосигнални нагласи, страхове, предразсъдъци и завист). Възможното решение, предложено от господин Каролев, с което – както личи от статиите в E-lect – донякъде съм съгласен, е, без да губим от очи истината, да се опитаме да я презентираме по начин, въздействаш на емоционално, а не само на рационално ниво. При все това, тази лекция ме накара да се замисля как аз виждам бъдещото популяризиране на идеите на класическия либерализъм и либертарианството – но по темата ще пиша някой друг път, да се надяваме скоро.
Последната лекция на регионалната конференция на ESFL, на която нямах възможност да присъствам, бе на Дан Гросман и бе озаглавена “Students and Businessmen for Liberty“.
Като се има предвид колко усилия и нерви отделям на идеята за свободата, не рядко ми се случва да се отчайвам от привидно масовата подкрепа за повече държавна власт, корупция, ограничения и бедност, която господства в България. Събития като вчерашното обаче са ярко доказателство, че не всичко е изгубено и либертарианското движение за ужас на Сашо Симов и Петър Волгин днес е по-силно от всякога.
