За кучетата и… паметта
Една седмица, след като нахапаният от бездомни кучета професор Ботьо Тачков почина от раните си, темата отново е потънала в забвение. През тези седем дни 37 организации за защита на животните поискаха оставката на министър Мирослав Найденов, който от своя страна ги обвини, че осиновяват фиктивно животни, след което ги връщат на улицата, и ги призова да се извинят на нахапаните.
Като се изключи този опит за прехвърляне на отговорността между хората, чиято вина за създалата се ситуация е горе-долу еднаква, единствената реакция на смъртта на професор Тачков беше неопределеното изказване на кмета Йорданка Фандъкова, че приоритет номер едно на общината е да намали чувствително броя на бездомните кучета. (Впрочем, малцина помнят, че през 2010 г. точно тя заяви в „Шоуто на Слави”, че след максимум 5 години проблемът ще бъде решен – наскоро този срок беше продължен до 2016 без никой да поиска обяснение за неспазеното обещание.)
На този фон като тъп виц прозвуча наглото искане на природозащитници от Австрия да осиновят кучетата-убийци.
Така с малко патос, някакви ефимерни обещания за далечното бъдеще, лек латино скандал и няколко лъжички смях въпросът беше приключен. Никой не се извини на близките на загиналия, никой не понесе никаква отговорност – нито дори министър Найденов, който като шеф на „Екоравновесие” отдавна трябваше да бъде наказан за това, че не успя да се справи с проблема в заложените през 2006 г. срокове. Като всяко друго тридневно чудо в България, и това набързо беше забравено.
Забравата, впрочем, е добре дошла на управляващите (които и да са те), тъй като им позволява след всяка трагедия да се измъкват безнаказано. Точно затова, този път трябва да помним!