- E-lect.net - https://e-lect.net -

За кучетата и хората

[1]В последната седмица темата за бездомните кучета отново влезе в общественото полезрение. Това се случи, след като 87-годишният професор Ботьо Тачков изгуби лявото си стъпало и едва не се прости с живота си при нападение на глутница кастрирани животни в столицата. Случаят с него – колкото и ужасен да е – всъщност е един от малкото такива, на които се дава гласност – иначе проблемите с бездомните кучета са едва ли не ежедневни.

Този случай е показателен и за това, че стратегията на общинска фирма „Екоравновесие” за овладяване на проблема, за която всяка година се харчат огромни суми, просто не работи. Обществена тайна е, че от 2006 г. насам, когато столичното предприятие се закани скоропостижно да се справи с проблема, броят на бездомните кучета всъщност е нараснал, крайните срокове се изместват все по-далеч в бъдещето, парите на данъкоплатците изчезват яко дим, а проблемът попада в новините от ден до пладне покрай поредната убита или осакатена жертва. Още по-важно е, че професор Тачков беше нападнат от кастрирани животни, до които явно не е достигнала информацията, че трябва да се държат хрисимо в резултат на процедурата.

Лично за мен забележително допълнение към казаното по-горе представлява фактът, признат на сайта на „Екоравновесие” [2], че стратегията с масовото кастриране се прилага в такива развити държави като Русия, Румъния, Македония, Гърция, Турция и – за разнообразие – Италия, но, по всичко личи,  не е особено популярна на запад от тях. Там местните варвари излавят бездомните кучета и, ако те не бъдат осиновени в срок, просто ги евтаназират.

Звучи нехуманно, нали? Да и за това си има причина: животните не са хора и ние не им дължим отношение като към такива. Нещо повече, всеки един човешки живот е несравнимо по-важен от всеки кучешки, така че, ако въпросът е за кого да се погрижим, отговорът е очевиден. Впрочем и най-големите любители на животните признават това, когато – да речем – се налага да се преборим с епидемия от плъхове. Странно, но къде са защитниците на техните права и защо тях не ги кастрираме?

Алберт Айнщайн определя лудостта като „да правиш едно и също нещо отново и отново, и да очакваш различни резултати”. „Екоравновесие” прилага дълбоко хуманната си стратегия от шест години, а в следствие броят на бездомните кучета все нараства. Дали от здрав разум смятаме, че ще намалим популацията им с 95 процента до 2015 г., или са прави хората, които са на мнение, че тогава ще водим същия разговор, крайният срок ще отиде някъде към 2020, а невинните жертви ще продължат да умират?