Тази опция ще възстанови настоящата страница по подразбиране като върне всички затворени секции и категории.

За лихвения таван

Важно откровение, до което човек достига с натрупването на житейски опит, гласи, че много от най-големите проблеми на света (и българското общество в частност) не са следствие от усилията на лоши и корумпирани хора, а от непремислените мерки, приети от добри личности, сдобили се с власт, в желанието им да помогнат на другите. Примерите за наложени от държавата идеи уж в подкрепа на бедните са навсякъде около нас – и не е кой знае колко изненадващо, че на местата, където те са най-малко, споменатите бедни всъщност живеят най-добре – но ние днес ще се спрем на предложения от народния представител Георги Кадиев и компания 50-процентов таван върху лихвите по кредити.

Преди да коментирам темата по същество, ще отбележа, че напълно споделям позицията, че огромните лихви са срамни за България, а също така и съдържанието на морално звучащото твърдение на господин Кадиев, че човек трябва да взема страната на обикновените хора, а не да обслужва бизнеса на лихварите. Не вярвам обаче, че самият вносител на идеята за лихвен таван е искрен в говоренето си, защото ефектът от предложението му в крайна сметка ще бъде разрушителен именно за вземащите кредити.

Защо е така ще ти обясня на следващите редове, а накрая ще ти посоча начина, по който лихвите по кредити спадат в едно нормално общество.

Да започнем с твърдението на самия Георги Кадиев, че към момента около 30 процента от стойността на взетите бързи кредити никога не се връща на хората, които ги дават. Нека предположим, че имаш желание да започнеш бизнес в този бранш и разполагаш с горната информация. Освен това имаш и хиляда лева за даване на заем, което значи, че си наясно, че 300 тях няма да ти бъдат върнати изобщо. Ако целта ти е след една година да имаш точно толкова пари в номинално отношение, колкото и днес (т.е. 1000 лв.), в тази ситуация трябва да поставиш лихва от от 42.857… процента върху кредитите си.

В този случай обаче ще си изгубил пари, тъй като в наши дни реалната стойност на една и съща номинална сума намалява с течение на времето – процес, който се нарича инфлация. Ако приемем, че средната инфлация е около 2% годишно (при все че има известна вероятност точно през 2014 в България тя по изключение да е доста по-ниска), днешните 1000 лева ще имат точно същата стойност, колкото 1020 лева догодина, а лихвеният ти процент вече трябва да бъде 45.714…

Само че ти си влязъл в този бизнес не воден от алтруизъм (ако беше така, чисто и просто щеше да дариш парите си на някоя фондация), а за да си изкарваш хляба. Лихвеният процент от 45.714… за теб е еквивалентен на това да работиш цяла година без заплата – т.е. при него или трябва да похарчиш спестяванията си, за да оцелееш, или, ако нямаш такива, да се надяваш на социални помощи, или ще умреш от глад.

Реалният лихвен процент вече е много над 50. Да не забравяме обаче, че ти като собственик на фирма трябва да плащаш заплати и осигуровки на служителите си, данъци и такси, наеми за офиси, сметки за ток и прочие, и прочие…

А сега си представи какво ще стане, ако вече имаш фирма за бързи кредити и утре държавата ти забрани да определяш цена на услугата, която предоставяш, с която би могъл да покриеш разходите си! Не познавам хора в бизнес и въобще не ме интересува дали в него работят пълни отрепки или ангели, понеже независимо от моралните им качества, те ще бъдат изправени пред един-единствен избор: да се откажат от бизнеса си и да инвестират парите си другаде, или да продължат да работят, без да се съобразяват със закона.

И в двата случая най-големите губещи ще бъдат потребителите на бързи кредити, които от своя страна или ще се окажат в ситуация да не могат да си покриват смеките, или ще се принудят да вземат пари от черния пазар – а там лихвите са много по-големи, събират се от здрави момчета с боксове и бухалки, а законова защита за длъжниците просто няма.

За моя изненада този ефект от тавана върху лихвите, който – дали поради скрит за нас интерес или от глупост – Георги Кадиев отказва да види, е очевиден дори за бившия Жан Виденов вицепремиер и настоящ депутат Румен Гечев, който коментира глупавото предложение на колегата си с думите, че „мутрите и разбойниците ще намерят начин да избегнат разпоредбите на закона“, а таванът ще „удари най-вече тъкмо бедните българи“.

Що се отнася до начина лихвите да паднат от сегашните си позорни нива, той е да се развива конкуренцията в този и всеки друг бизнес, и да бъдат създадени условия, в които българските граждани да просперират и забогатяват, за да не изпадат толкова много от тях в ситуации, в които въобще им се налага да вземат пари назаем. В тази връзка, ако на Георги Кадиев наистина му дремеше за бедните, вместо да се мъчи да лекува симптоми, можеше да предложи да бъде намалено също толкова смазващо високото ниво на ДДС, така че цените на стоките и услугите, които обикновените хора ползват, да тръгнат надолу и за тях да стане по-лесно да покриват разходите си без заеми.