За националния интерес и правата на човека
Повече от 70 години след края на Втората световна война, в България все още се гордеем със спасяването на около 50 000 хиляди наши сънародници от еврейски произход от лагерите на смъртта. Когато започва опитът за тяхната депортация в разгара на войната, по всичко личи, че неговото осъществяване напълно съответства на националния интерес на страната ни, така както го разбират нейните управляващи. По онова време България е обградена от несравнимо по-могъщия си нацистки „съюзник“ и всяка съпротива срещу волята му може да предизвика нейната окупация, точно както това става на други места в Европа.
Трябва да сме щастливи, че най-важното име в този момент е това на народния представител Димитър Пешев, а не на „народния“ представител и бъдеща мащеха на нацията Цецка Цачева, която – ако може да се вярва на собствените ѝ думи – вероятно лично щеше да пломбира вагоните на смъртта, за да защити важния „национален интерес“.
Наистина е впечатляващо колко дребен изглежда политическият ни „елит“, прекрасно олицетворяван от нашия бъдещ президент, на фона на хората, рискували всичко, за да защитят правата на своите сънародници, на онези, записали в основния ни държавен документ, че „Вceкoй poбъ oт кaкъвтo пoлъ, вepa и нapoднocтъ дa бъдe, cвoбoдeнъ cтaвa, щoм cтъпи нa бългapcкa тepитopия“, или на тези, изгубили живота си за огромната мечта за „свята и чиста република“, „храм на истината и правата свобода“.
Ако бях избирател на ГЕРБ, вече щях да съм потънал в земята от срам, че възгледите на моя кандидат за президент са по-близки до тези на Хитлер, отколкото до онези на Левски. Да се разгневя от напълно обърнатото в духа на всяка тоталитарна традиция разбиране, че държавата – а това ще рече единствено самознания ѝ елит – е по-важна от индивида. И да откажа да подкрепям партия, която не осъзнава, че основният държавен ангажимент трябва да бъде да защитава правата на хората.
Понеже не съм избирател на ГЕРБ обаче, ми се иска съвсем искрено да пожелая на госпожа Цачева да се окаже в ситуация, в която нейните права влизат в противоречие с националния интерес, така както го разбират поредните ни управници. Нещо ми подсказва, че веднага щом изпита този интерес на собствената си глава, тя рязко ще прегърна либералните идеи за отношенията между държава и индивиди.
Ако тази статия ти допада, винаги можеш да се абонираш за RSS feed-а на E-lect, по e-mail (по-нагоре и вдясно), да станеш приятел на сайта във Facebook или да последваш фийда му в Twitter. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.
А ако харесваш този сайт и желаеш да подкрепиш оцеляването му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon.
