Тази опция ще възстанови настоящата страница по подразбиране като върне всички затворени секции и категории.

За „общинския“ данък

BG PoliticianЕдин отдавнашен виц, чийто главен герой почти винаги е държавен служител – я полицай, я митничар, данъчен инспектор или политик – гласи, че за да спасиш такъв човек от удавяне, е нужно да му викнеш „хвани ръката ми“, вместо „подай ръка“, защото той никога нищо не дава, но винаги е готов да прибере още и още от теб. При все че дори най-тъпият виц обикновено има някакво основание в реалността, когато чета за българската политическа класа, винаги се удивлявам колко близко е колективното ѝ поведение до всеки стереотип, който сме си изградили за нея.

Взимайки за пример въпроса за данъчното облагане, на който ще се спре този материал, ако има една тема, по която и леви, и десни, и „либерали“, и „националисти“ са на абсолютно същото мнение, тя е, че според тях в природата изглежда е физически невъзможно данъците да се свалят – те могат само да растат по-бързо или по-бавно в зависимост от конкретната нужда на съответното управление.

Тази позиция си проличава особено ярко всеки път, когато политиците ни лансират поредната си гениална идея, с която планират да „оправят“ живота ни. Когато говорим за вредни и полезни храни, например, от аналитична гледна точка намаляването на данъка върху онези храни, които (повече или по-малко адекватно) се смятат за полезни би имало много подобен ефект на този, очакван от увеличаването на данъка върху вредните, но първата възможност никога не е минавала през ума на бюрократите ни – и простата причина за това е, че не здравето на българите ги интересува, а повишаването на държавните приходи на наш гръб.

(Впрочем, най-очевидното доказателство за горната теза е, че буквално едни и същи хора твърдят, че ДДС върху лекарствата не може да бъде понижен, защото това ще нанеса удар върху „философията“ на данъчната ни система, и едновременно с това нямат никакъв проблем с идеята за „данък вредни храни“.)

По подобен начин, когато отляво лансираха плановете си за премахване на плоския данък, те можеха да предложат схема, при която максималната ставка да е 10 процента, като по този начин оставят много повече от собствените им пари на разпореждане на българските граждани. Подобна идея обаче изобщо не им хрумна и в техния модел минималната ставка отвъд скромен необлагаем минимум е 10 процента, а декларираната цел е държавата да получи възможност да харчи още повече от парите ни вместо нас.

Последната идея, която се опитват да реализират т.нар. „десни“ представители на онази група от хора, за които техните пари са си техни, а нашите пак са техни, е да се направят общините по-„независими“ като им се даде възможност да събират допълнителен данък върху доходите ни. При все че по-голямата независимост на общинско ниво е цел, която всеки нормален човек, струва ми се, възприема като положителна, тя първо няма как да се реализира чрез последния законопроект, благодарение на уговорката, че новият данък ще се събира от Националната агенция по приходите и едва след това ще се пренасочва от нея – а това чисто и просто значи, че централната власт ще има възможност да изнудва общините и да „наказва“ непослушните като им бави парите – и, второ, е просто поредната стъпка към натрупване на още бюрокрация и корупция в държава, в която имаме в излишък и от двете, при това, разбира се, за наша сметка.

Много ми се иска да видя в политическия ни картел да се промъкват и хора, и идеи, които не целят да ни ограбят, а „десните“ да си припомнят, че свободата, уважението към собствеността на българските граждани и минималната държава са ценностите, които би трябвало да защитават. Тъй като едва ли можем да очакваме нещо подобно в близко бъдеще, по-скромната ми надежда е, че гражданското ни общество, ще се противопостави на поредната неадекватна политическа идея много по-остро, отколкото например на данъка върху лихвите.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да се абонираш за RSS feed-а на E-lect, по e-mail (по-нагоре и вдясно), да станеш приятел на сайта във Facebook или да последваш фийда му в Twitter. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.

1 коментар

  1. Мартин Тонев каза:

    Не мога да опиша колко се радвам, че все още се намират хора като вас в България. На фона на помийната яма на българските медии този блог е като глътка свеж въздух.