Тази опция ще възстанови настоящата страница по подразбиране като върне всички затворени секции и категории.

За отсъствието на алтернатива

В спомените си Никита Хрушчов разказва, че, вероятно с цел да им избие от ума всяка мисъл за преврат, Сталин често плаши съратниците си, че без него Западът ще им извие вратовете като на пилета. Със смъртта на тиранина става ясно, че тези страхове са меко казано пресилени, но наследниците му се оказват способни ученици и неведнъж изтъкват отсъствието на работеща алтернатива като причина за оставането си във властта. Нежните революции от 1989 година слагат край и на тази илюзия – социалистическите диктатори са свалени почти безкръвно и вместо това да доведе до граждански войни и хаос, както са предричали, повечето държави в Източна Европа вече са далеч по-благоденстващи, отколкото са били по време на комунизма, само десетилетие-десетилетие и нещо по-късно.

Въпреки тези и много други примери, че алтернатива винаги има, обаче тиранични владетели и не особено долюбвани политици и до днес продължават да изнамират легитимност в лъжата, че, ако тяхната скъпоценна власт бъде свалена, това неминуемо ще доведе до нещо несравнимо по-лошо. В българския си вариант тази лъжа в последните месеци прие формата „ако не харесваш БСП/ДПС/Атака, то задължително харесваш ГЕРБ и работиш за заменянето на днешното така демократично правителство с едноличната диктатура на Бойко Борисов“.

Че тази лъжа – за последно повторена от лидера на БСП Сергей Станишев вчера – не отразява истинските стремежи на протестиращите срещу тройната ни коалиция, се демонстрира от факта, че мнозина от тях бяха в опозиция и по времето на Борисов. Но не това е от значение за днешната статия, а фактът, че тя не работи и на логическо ниво.

Противно на закърнялото мислене на политиците, хората сами са способни да живеят живота си и нямат нужда от велики лидери, които да им показват „правия“ път. Никой не може да предскаже бъдещето, така че всяко твърдение за наличието или отсъствието на някаква си там конкретна алтернатива не е нищо повече от откровена спекулация. Точно както съдът трябва да оценява престъпниците с оглед на делата им, а не чудейки се дали тази десетгодишна присъда няма да доведе по-голям изрод на мястото на отстранения, ние – недоволните от коалицията на БСП, ДПС и Атака – сме длъжни да я свалим от власт, заради престъпното ѝ и некадърно управление, поставяйки морала преди политическите сметки.

Когато това стане, алтернативата ще се появи и то независимо от това коя партия ще спечели следващите избори. Тя ще се изразява в усещането за свобода и сила у обикновените хора, в липсата на толерантност спрямо политическата наглост и в нарастващия натиск за по-малко произвол в управлението. Що се отнася до името на следващия ни министър-председател и дали то ще бъде Бойко, Сергей или Радан, и аз, и Станишев можем единствено да гадаем – но важното е, че то няма да има кой знае какво значение.