Тази опция ще възстанови настоящата страница по подразбиране като върне всички затворени секции и категории.

За „парадиращите“ и снежинките

В E-lect неведнъж е ставало дума, че едно справедливо общество се гради на върховенство на закона, равноправие на всички негови членове и ограничена намеса на органите на властта в личния живот на хората. В този смисъл, моята – и, вярвам, либертарианската – позиция винаги е била, че борбата за равни права, дори на хора, които лично не харесвам, заслужава подкрепа, а на тази за специални привилегии (даже ако се отнася до онези, към които имам положително отношение) трябва да се дава отпор.

И преди съм писал, че София прайд „адресира важен дискриминационен проблем“ и това прави „парадирането“ по столичните улици проява, към която имам по-скоро положително отношение, независимо от това, че изобщо не разбирам хомосексуалността и сравнително често се изнервям от тези, които в действителност парадират с нея. В същия текст (който няма да повтарям нашироко тук) става дума и, че розовите фашисти, борещи се за привилегии, ме дразнят, но е особено важно за нас, хората вдясно, да разграничаваме борбата за равноправие от тази за специално отношение на групов признак и да не оставяме на лявото незаслужено да се представя за единствен защитник на справедливостта, пазител на онеправданите и борец за един по-добър свят.

Що се отнася до самото „парадиране“, от една страна за пореден път виждам клипове и снимки на съвсем нормално изглеждащи, (предимно) млади хора, които по нищо не се различават от предимно младите, нормално изглеждащи предимно хетеросексуални хора, с които трамбовахме улиците сто и не знам колко дни, за да протестираме срещу гнусното управление на правителството „Орешарски“ през 2013 г. Не знам какво са гледали авторите на коментари за „гадна кичозност“ и пропагандиране на антиморал, обаче аз виждам повече и от двете във всяка галерия със снимки от произволен чалга клуб (да ме прощават феновете на чалгата), а прайдът предимно ми показва, че „нестандартните“ „извратеняци“ са хора, точно като всички останали.

(Разбира се, човек може да твърди, че организаторите на това събитие нарочно са подбрали снимките, които смятат, че ги показват в добра светлина – кой знае, може и да е вярно – но пък същото важи и за чалга заведенията. Разликата в разбирането за „добра“ светлина на различните ни (контра)култури в крайна сметка сама по себе си говори много.)

От друга страна, София прайд е чудесен повод да си припомним, че т.нар. „снежинки“ далеч не виреят единствено в лявото пространство.  В E-lect не веднъж сме си говорили за това колко опасна е политическата коректност, какъв провал е мултикултурното общество и на какви небивалици е способна гласовитата група на вечно обидените, обаче естествено удряме преди всичко вляво. Това, че същата култура е добре представена в онова, което минава за „дясно“ пространство, без да е особена изненада, само идва да покаже, че идиотите от всички цветове приличат повече един на друг, отколкото на (надявам се) мнозинството нормални хора, с които уж споделят едни и същи възгледи.

И докато от войната между радикалите никой не може да спечели, онези прояви, които акцентират на това колко много си приличаме, заслужават уважение.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.

А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.

Коментирай