За работата и стандарта
В (не)приятна статия от новия си брой, в която сравнява България и ЕС, Капитал за енти път ни напомня тъжния факт, че родната производителност на труда е нещо като 30% от средната за съюза (с изключение на София, която със своите 50% е на нивото на Румъния като цяло). Казвам напомня, понеже той е публична тайна. Редом с тази, че събирателният образ на българина е едновременно удивителен мързел и невероятен циник, не пропускащ да се похвали с „прочутата” си трудолюбивост.
Та, същият този човечец в същото време е – извинявай за поредния епитет! – изключително претенциозен. В съчетание с интелектуална мощ, която може да предизвика покровителствена усмивка у всеки средностатически дребен бозайник (и която – не мога да се въздържа – е най-яркото доказателство за „триумфа” на така лелеяното днес социалистическо образование), тази претенциозност го кара да смята, че европейският стандарт му се полага по право и единственото, което му пречи да го постигне, е конспирацията на правителството и бизнеса.
(Като последният, естествено, е много, много зъл, мухаха!)
Да, да, ама не! Ясно ми е, че няма статистика, която да промени мисленето на въпросния събирателен образ. Но също така си мисля, че ти можеш повече от него. Затова вероятно ще се съгласиш, че високият стандарт по правило е функция на качествената работа (а по изключение на наличието на богат чичо с няколко терминални заболявания). В тази връзка, що не вземем първо да се доближим до европейската производителност, пък после да видим още ли ще се оплакваме колко ни е зле?
П.С: Пак от същата статия можеш да научиш, че шансът да умреш „от сърце” е някъде между 4 и 5 по-висок от този на съседа, който емигрира в Австрия ехее още през лятото на ’88-ма. Ако не искаш това да се случи, този материал ще ти подскаже какво можеш да направиш.
Ами тя производителността на труда няма от къде да падне.
Когато имаме „бизнесмени“, които не реинвестират печалбите за модернизация на производството, а всичко прибират, докато предприятието се разпадне, след като го затрият поемат следващото и така нататък.
А хората си работят по 14-15 часа + събота и неделя понякога, но ясно е, че ефективност без модернизация не може да има.
Колккото до трудолюбието, трудно ще накараш западняк да остане след работно време, или да работи по празниците – лични наблюдения. Поне за европейските държави.
Може и така да е, обаче производителността в никакъв случай не се измерва в прекараното време на работа. Това, че си 14 часа в офиса по никакъв начин не променя факта, че работиш само 2 от тях (за разлика от средния европеец, който стои 7, но работи през около 5).
Що се отнася до тези „бизнесмени“, те са последица от ужасната регулация + (нека да е) полукриминалното посткомунистическо създаване на „капиталисти“. Ако си оправим законите – и ги спазваме, разбира се – те бързо, бързо ще изчезнат!
Що се отнася до трудолюбието, това, че българинът е мързелив не е просто моя констатация, ами се набива от буквално всяко европейско проучване напоследък. Помисли само каква конотация носи думата „труд“ (или всъщност виж какво пише в тълковния речник)! Аз поне не знам друг език, на който думата за работа да има толкова негативно значение.
Ами май повече познаваш ситуацията от вестниците и от въпросните документи, докато аз имам поглед върху реални хора. И защо да намесваме офисите. В държавните учрежения сигурно е така, на повечето места, макар че не е хубаво да се обобщава – примерно в данъчните служби и в последно време в паспортните бая изпотиха хората от работа.
Но аз имам предвид да речем тези работнички в текстилни фирми, които ги заключват и не могат да идат до тоалетната даже. И не само те.
А производителност и ефективност не може да има, без нови машини, Което не значи, че хората не биват изцеждани до последно.
Всъщност заобиколен съм от хора, които работят по много повече от 8 часа на ден, на по няколко места. До скоро и аз работех на 3 места, разгеле намерих си работа, на която не ми се налага да доработвам другаде.
Та за мене тези приказки за мързел и т.н. нарочно се насаждат, за да се промиват мозъците на населението, за да търсят вината в себе си и да не скачат срещу разните политически и бизнес недоразумения. Става същата работа като конете от „Фермата“ на Оруел – те опъват най-здраво каиша и твърдят упорито „ние сме си виновни, че работим малко“.
Да се върнем на етимологията на думата „труд“. Понеже, както сигурно знаеш, езикът е изключително важен показател за възприемането на реалността, както и много силен фактор в оформянето на последното. Въпросът ми е: и тя ли е насадена, за да се промиват мозъците на хората?
За собствения ми опит: с много малко изключения, всички хора, с които съм работил в България, не могат да покрият дори минималната ми представа за стандарт. Работил съм и в САЩ и отношението (НЕ ВРЕМЕТО, прекарано в работа, и НЕ ТЕХНИКАТА, а НАЧИНА, по който се възприема труда и се работи) там е на светлинни години пред нашето.
Бтв, това не значи, че не признавам ексцесиите, за които говориш. Вярвам ти, че ги има. Те обаче са тема на друг разговор, ако и много важни… поне о т моя гледна точка, де!
Също е вярно, че новите машини са съществени, но за тях ти трябва минимум обучен персонал, а това би отклонило разговора в посока образователната реформа (все пак се смята, че именно проблемите в образованието допринасят най-много за огромната ни разлика в производителноста с ЕС) – въпрос, който според мен е от огромно значение!
Не знам нищо за етимологията на думата “труд”, но каквато и да е, хората я възприемат като конкретна дума, никой освен филолозите не тръгва да рови коя дума откъде е произлязла, а си я използва.
You just don’t get it, do you?
„Термални заболявания“? С известно замисляне става ясно, но все пак…
Уфф, моя грешка. Терминални трябваше да е, а даже това си е чуждица, естествено…