- E-lect.net - https://e-lect.net -

За работата и стандарта

[1]В (не)приятна статия от новия си брой, в която сравнява България и ЕС, Капитал за енти път ни напомня тъжния факт, че родната производителност на труда е нещо като 30% от средната за съюза [2] (с изключение на София, която със своите 50% е на нивото на Румъния като цяло). Казвам напомня, понеже той е публична тайна. Редом с тази, че събирателният образ на българина е едновременно удивителен мързел и невероятен циник, не пропускащ да се похвали с „прочутата” си трудолюбивост.

Та, същият този човечец в същото време е – извинявай за поредния епитет! – изключително претенциозен. В съчетание с интелектуална мощ, която може да предизвика покровителствена усмивка у всеки средностатически дребен бозайник (и която – не мога да се въздържа – е най-яркото доказателство за „триумфа” на така лелеяното днес социалистическо образование), тази претенциозност го кара да смята, че европейският стандарт му се полага по право и единственото, което му пречи да го постигне, е конспирацията на правителството и бизнеса.

(Като последният, естествено, е много, много зъл, мухаха!)

Да, да, ама не! Ясно ми е, че няма статистика, която да промени мисленето на въпросния събирателен образ. Но също така си мисля, че ти можеш повече от него. Затова вероятно ще се съгласиш, че високият стандарт по правило е функция на качествената работа (а по изключение на наличието на богат чичо с няколко терминални заболявания). В тази връзка, що не вземем първо да се доближим до европейската производителност, пък после да видим още ли ще се оплакваме колко ни е зле?

П.С: Пак от същата статия можеш да научиш, че шансът да умреш „от сърце” е някъде между 4 и 5 по-висок от този на съседа, който емигрира в Австрия ехее още през лятото на ’88-ма. Ако не искаш това да се случи, този материал [3] ще ти подскаже какво можеш да направиш.