Тази опция ще възстанови настоящата страница по подразбиране като върне всички затворени секции и категории.

За реформаторската програма

Ако има нещо, в което не мога да бъда обвинен, то е липсата на симпатия към Реформаторския блок. Вярвам и, надявам се, ще продължавам да вярвам в моралната позиция на политиците и партиите в него и, ако изборите бяха днес, блокът щеше да получи моя глас. Въпреки това, не мисля, че безкритичното отношение към тях ще бъде от каквато и да е полза за реформаторите – особено когато бъркат – а икономическата им програма ме кара да изпитвам сериозни съмнения, че добрите им намерения са подкрепени от достатъчно професионализъм в техните редици.

Не ме разбирай погрешно! В програмата има добри предложения (като това да се премине от разрешителен към регистрационен режим при започването на малък и среден бизнес, да се уредят възможностите за почасово наемане и съвместяване на длъжности при различни работодатели, да се премахне данъкът от 15 процента върху едноличните търговци и те да бъдат облагани с 10-процентен такъв, да се даде възможност на всеки сам да избира възрастта си за пенсиониране, след като навърши 62 години, да се създадат механизми за търсене на персонална отговорност в държавната администрация и административните услуги да станат изцяло електронни), но те, за съжаление, се допълват от идеи, чиито ефекти ще варират от поне спорни до изцяло негативни, а ми прави впечатление и отсъствието на желание за важни реформи, насочени към намаляване на данъчната тежест за българските граждани и съответно на държавните разходи, либерализация на монополизирани от държавата сектори, както и за приватизиране на предприятия, които носят на данъкоплатците единствено разходи.

Не искам да бъда многословен, затова ще ти обърна внимание само на някои от проблемните предложения и ще спомена няколко идеи, които изцяло липсват в икономическата програма на РБ. Преди това обаче не мога да не коментирам твърденията, че по въпросната програма високо квалифицирани специалисти са работили „цял месец почти всеки ден и често денонощно“ и че тя съдържа „спешни“ мерки срещу мафията. Хайде стига, голяма част от българските граждани не са чак толкова тъпи, че да се вържат, че документ от 2 500 думи (малко повече от тези в настоящата статия) и с подобно съдържание би отнел на специалисти повече от един уикенд, така че е очеизбождащо, че месецът е изминал, докато се постигнат някакви вътрешни компромиси в рамките на блока. Що се отнася до „спешността“ на мерките, много от тях изискват законодателни промени и биха отнели месеци, дори да започнат да се реализират утре – затова и, ако някой наистина вярва, че без тях България окончателно ще потъне, по-добре направо да емигрира, за да не се мъчи повече.

Сред предложенията на Реформаторски блок първенството по глупост безспорно се държи от това за необлагаемия минимум, който хем да бъде въведен единствено за хора с годишен облагаем доход под прага на минималната работна заплата, хем да се реализира чрез възстановяване на вече удържания данък. В първата си половина тази идея на практика обрича въпросната мярка да важи за изключително малко български граждани – онези, които отговарят на две условия: 1. получават минимална заплата или такава близка до минималната; и 2. са били безработни през част от годината, за да може годишният им доход да падне под 3720 лв. по действащото в момента законодателство.

От тази гледна точка мярката няма да изпълни нито една от предполагаемите си цели: нито ще се пребори с „работещите бедни“ (както и да разбират в Реформаторския блок този израз), нито ще оживи потреблението. Така няма и да се избегне едновременното облагане и подпомагане на едни и същи хора, благодарение на втората половина на идеята, на която това обаче ѝ е най-малкият проблем, а по-големият е, че ще създаде допълнителна бюрокрация, ще засили зависимостта на бедните от държавната администрация (тъй като на тях би им се наложило да попълват документи, с които да доказват, че се класират за „възстановяване“ на данъка си, да се редят на опашки, да пускат връзки и да се унижават пред бюрократите) и ще създаде допълнителни разходи за данъкоплатците, които частично обезсмислят въвеждането ѝ.

Лично аз мисля, че необлагаемият минимум би могъл да бъде нещо прекрасно, но, само ако 1. бъде въведен за всички работни заплати (при което бедните ще спечелят най-много, за богатите разликата със същия данък без минимума ще бъде пренебрежима и ще се избегне съществуването на група от хора, които ще получават по-високи брутни, но по-ниски нетни доходи от онези, облагодетелствани от него, ако се приеме идеята на Реформаторския блок); 2. данък за доходите в рамките на необлагаемия минимум въобще не се взима, вместо първо да попада в ръцете на администрацията, а след това от нея да зависи дали ще ни го върне; и 3. държавата компенсира намалелите си заради въвеждането му приходи с ограничаване на разходите, каквото, за съжаление, не виждам да предлагат реформаторите.

В допълнение, ще разбереш, че у нас са се появили политици наистина загрижени за бедните, когато те предложат на първо място да намалят ДДС или поне да го диференцират и да въведат по-ниска ставка за онези стоки и услуги, без които хората с ниски доходи не могат да минат: храна, лекарства и електроенергия; и на второ да намалят осигурителната тежест или поне да я диференцират, така че да не попада в държавата толкова голям процент от и без това малкото пари на нископлатените български граждани.

За да приключа темата с данъците, трябва да кажа, че ми направи неприятно впечатление и мълчанието в програмата на Реформаторския блок по отношение на данъка върху лихвите, при все че доскоро повечето от партиите в блока бяха критични към него – по това РБ не се различава съществено от БСП и ДПС, които първо се обявиха остро против този данък, но, щом взеха властта, решиха тихомълком да го запазят.

Не по-малко глупава от идеята за въвеждане на необлагаем минимум в този му вид е идеята „хората да получават недвусмислена, разбираема и достатъчна информация преди, по време и след покупко-продажбата“ на стоки. В програмата на Реформаторския блок тя стои повече като популистки лозунг (оттам и съмнителното отсъствие на оценка за ефектите, каквато виждаме при почти всички други предложения), който цели да спечели хорската симпатия, без да ни казва нищо конкретно. За начало липсва дефиниция за недвусмислена, разбираема и достатъчна информация – например, ако си купя яйца, снесени от кокошките на съседа, това, че познавам и него, и кокошките ще ни стига ли, за да не нарушаваме закона? – което развързва ръцете на законодателната и изпълнителната власт да приемат и тълкуват какъвто си поискат закон на базата на това обещание. Липсва и оценка на разходите, които данъкоплатците ще трябва да платят за бъдещата служба, която ще се наложи да бъде създадена, за да следи за спазването на закона, приет на базата на това предложение, както и за корупцията, която ще ни донесе влизането му в сила.

Продължавайки с популистките обещания, в тази графа попада и идеята съставът на всички регулаторни органи да бъде избиран пряко от Народното събрание. В нея сама по себе си няма нищо лошо и би било чудесно, ако тя се приеме – популистко е твърдението, че тази промяна е всичко, което е необходимо, за да се премахнат зависимостите във въпросните органи, и това се доказва от избирането на Делян Пеевски и неговия наследник, което в крайна сметка бе извършено именно от парламента. Едва ли има много хора, които да са толкова наивни, че да повярват, че правителството не би могло да прокара в Народното събрание точно същите кандидати, които би избрало и иначе – затова простата промяна на законодателството за избирането им няма да промени нищо по същество.

Иска ми се вместо палиативни мерки без особен реален ефект Реформаторският блок да беше предложил истински реформи на регулаторните органи, насочени към ограничаване на тяхната безконтролна власт в съответните им сфери – например като се отнемат правомощията на ДКЕВР да определя цените на електроенергията и те да започнат да зависят от пазара, на който множество доставчици да се конкурират за благоволението на потребителите, и прочие.

От гледна точка на горното ми желание изключително неприятно съм изненадан от това, че в програмата на блока липсват каквито и да било предложения за приватизиране на държавни предприятия, които са в тежест на данъкоплатците (като ВМЗ Сопот) или комбинират огромни дългове с монополно положение (като БДЖ и НЕК), както и на идеи за ограничаване на адски раздутите административни разходи в определени сфери. Осъзнавам, че подобни мерки не биха се харесали на част от избирателите – те обаче вече си имат партии, за които да гласуват, и съмнителната цел да бъдат привлечени с популизъм определено не оправдава отказа от идеи, които традиционните гласоподаватели на блока биха приели за необходими за подобряване на живота на всички български граждани.

Ако трябва да събера в едно изречение мнението си за програмата на Реформаторския блок, в този си вид тя ще донесе известни негативи на хората в България, редом до няколко наистина положителни промени и много такива, чиито последствия в голяма степен ще зависят от бъдещето им конкретизиране в съответните закони. За мен тази програма е добро начало за дискусия в дясното пространство, но, ако се приложи, няма да задвижи икономиката на страната и няма да има съществен ефект върху корупцията.

Коментирай