За честта на един управник

Ще си позволя още веднъж да обърна внимание на конкретна личност – тази на премиера Бойко Борисов – вместо на проблема с новите данъци по същество, не защото ми е приятно да обсъждам хората, а в скромен опит да бъде защитена истината. Поводът е, че любимият вожд и учител наговори необичайно дори за него количество глупости през изминалия уикенд, най-голямата от които бе, че „плоският данък не случайно го въведоха социалистите, защото е несоциален”. Почти всички български медии, както обикновено, отразиха изказването на премиера, без да си направят труда да го коментират.

От коментара на журналисти и икономисти, разбира се, няма никаква нужда в с(ъ)вършената демокрация, в която живеем, тъй като самият господин Борисов вече е дал второ мнение по темата. Има го на сайта на правителството и гласи следното: „плоският данък, след като ГЕРБ, ако се върнете назад, го обяви в своята програма, че ще бъде въведен, БСП го въведе”. Или иначе казано, министър-председателят – така завоалирано – ни намекна, че последната грижа на партията му е тази за хората, които са я избрали.

Е, на тези мисли им липсва известният шизофреничен елемент в поведението на министър Дянков, който първо определи идеята за отмяна на плоския данък като „малоумна”, а сега се чуди защо хората смятат, че е негов привърженик, при положение, че всъщност не бил такъв. Няма я и арогантната неусведоменост, извираща от нелепицата, че над 70% от парите на работещите в Швеция и повече от 60% в Германия (т.е. повече от всички данъци, с които тези държави все пак плащат хиляди други неща) отивали за социално слабите.

Те, мислите, обаче са ценни с това, че ни позволяват ясно да видим опортюнизма на човек, който няма проблем да се завърти на 180 градуса само и само да запази властта.