За четенето – с препоръка
Днес, освен другото, е и Международният ден на книгата и авторското право. В същото време броят на глупостите в страната продължава да расте експоненциално, така че става все по-трудно да избера за коя от тях първо да говоря. Събери две и две и ще разбереш защо тази статия е различна. В нея няма да става дума за Пещера или най-опасната секта в България (която, както разбрахме, се казва ВМРО). Няма да обсъждаме и премиера, Цветан Цветанов или АЕЦ Белене [1].
Статията е за книги и по-конкретно за онези от тях, които харесвам достатъчно, за да ти препоръчам с ръка на сърцето. В добрата традиция на E-lect те са 8 и започват с:
Магьосникът от Стивън Кинг. Четвъртата част от поредицата за Тъмната кула, която ни връща във вълшебното минало на Роланд Стрелеца и разказва за трагична любов, героизъм и смърт. Идея нямам дали прочитането ѝ би било пълноценно, без да си наясно какво става в предните три книги, но те също не са лоши, така че спокойно можеш да им хвърлиш едно око.
Вила Инкогнито от Том Робинс от своя страна е история за любов, героизъм и смърт, ако усещаш накъде бия, но подплатена с наркотици, въжеиграчи и най-разгоненото божество в света. Да не споменавам, че стилът на автора отвява творческите напъни на повечето му англоезични колеги с безапелационност, сравнима с тази на Михаел Шумахер (докато за българските ще бъде успех да се доберат до трибуните). Преводът също не е лош.
Последното все по-рядко може да се каже в контекста на творчеството на Тери Пратчет и това е една от причините да ти препоръчам вече поостарялата Нощна стража, вместо някое от изданията, появили се след нея. Другата е, че в книгата става дума за малко любов, героизъм и… да, смърт, но също така и за революция, пътуване във времето и поне едно рохко сварено яйце.
Нищо подобно няма в Химн от Айн Ранд. Обаче творбата има двояка стойност – в литературен и във философски план – и е най-изчистеното предупреждение срещу безумието на колективисткото (социалистическо, алтруистично или етатистко, ако щеш) мислене, което някога ми е попадало.
С ролята на индивида и тази на множеството в един фантастичен свят се занимава и Прелюдия за Фондацията от Айзък Азимов. Както подсказва заглавието, книгата е само първата от по-голямата поредица за разпадането на бъдещата ни Галактическа империя, психоисторията, способна да предсказва бъдещето, и нейния грандиозен провал. Освен това срещаме достатъчно любов и героизъм. Доколкото си спомням, никой не умира.
Споменавайки Азимов, не мога да пропусна Робърт Силвърбърг. Рома Етерна сигурно е единствената му книга, която мога да издържа, обаче е толкова добра, че компенсира всичко останало. Вкратце, алтернативна история, в която Мойсей забравя да разтвори морето, Иисус не е роден, Мохамед става жертва на „инцидент”, а Римската империя някак успява да се закрепи. Nice!
Двете заглавия, с които ще завърша, са Смешни любови на Милан Кундера и Ела при мен от Богдан Русев. Чел съм ги отдавна и не са наоколо, затова мога само да кажа, че си заслужават. А да, Кундера просто е голям, а „Ела при мен” е една от малкото съвременни български литературни творби, които не съм заделил за подпалки за камината.
П.С: Попитах моя добър приятел Бойко Борисов за неговия топ. За съжаление, обаче, и двамата не успяхме да си спомним имената на първите осем глави от „Винету”. В тази връзка, кои са твоите любими книги?
***
[1] На последната тема, обаче, ще се върнем съвсем скоро.