За Uber и (не)нормалността
Този текст ще бъде относително кратък, тъй като в E-lect вече сме писали за Uber не един, а два пъти, и не е нужно да се повтаряме. Най-важната причина и аз, и повечето нормални хора да защитаваме тази компания, не е, че сме фенове конкретно на нея, а, че появата ѝ у нас беше признак за нормализацията на бизнеса с превоза на пътници, водеща до функционирането му в услуга на потребителите, а не на хората, които и до днес са го картелизирали с подкрепата на законодателната, изпълнителната и в крайна сметка съдебната власт.
Много от опонентите на Uber изтъкнаха като аргумент за забрана на компанията теорията, че дейността ѝ не е законна. Оставям на адвокатите да спорят доколко наистина е така. Интелигентните хора би трябвало да знаят, че законът може да бъде добър или лош, и че няма как закон, на който се основава съвременният таксиметров бизнес в страната да е добър. Не е нормално при положение, че всеки от нас има какво да разкаже по адрес на „бакшишите“, а проявите им вариращи от просташко и незачитащо клиентите им поведение до липса на отчетност, измами, побои, (опити за) изнасилвания и тежки катастрофи, непрекъснато се появяват в медиите, законът да защитава статуквото – ненормално е както за потребителите на този тип услуги, така и за онези таксиметрови шофьори, които се стремят да са отговорни и коректни, а също и за цялото ни общество.
В този смисъл днешното решение на съда да нареди прекратяване на дейността на Uber е огромна крачка назад. Причина тази компания да бъде атакувана с еднаква жлъч, както от „установените“ ни таксиметрови превозвачи, така и от политиците, е, че дейността ѝ показва, че пазарът не се нуждае от нездравословното им сътрудничество, за да функционира добре.
Сигурно си забелязал, че на много места по-нагоре се споменава думата „нормален“. Има причина толкова много български граждани да употребяват тази дума преди всичко в някаква условна форма и тя е, че докато интересите на политически обвързаните продължават да се пазят на гърба на всички останали, тази така мечтана нормалност ще си остане пожелание.
Ако тази статия ти допада, винаги можеш да се абонираш за RSS feed-а на E-lect, по e-mail (по-нагоре и вдясно), да станеш приятел на сайта във Facebook или да последваш фийда му в Twitter. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.
Частта с това за незабъркването в законноста много ми хареса.
Искам само да допълня нещо: това определение е издадено въз основа на действащото ни законодателство и е мотивирано. На който му се чете може да го прочете.
След като съдът е приложил правилно един писан закон, значи не следва да му се хвърля вина, т.к. той само си е свършил работата както трябва. В тоя ред на мисли не е правилно да се казва, че съдебната власт подкрепя картелизацията на таксиметровия пазар в контекста на това определение. Ако трябва да се хвърля вина на някого, то тя следва да бъде по-скоро върху антитръстовото ни законодателство и върху извънсъдебния орган, каквито са КЗК, финансовата полиция и финансовия отдел на ДАНС, които не разследват таксиметровите шофьори за картел. Съдът в цялата работа просто си върши работата като работи по написаните от законодателя закони.
Да де, и ти си прав, но ако трябва да поспорим, бих казал, че и огромно количество нацистки функционери например също са си свършили работата както трябва, работейки по написаните от законодателя закони. Сложна тема е доколко законът следва да се фетишизира, но за мен в основата на съвременната ни цивилизация е джеферсъновата концепция, че гражданите трябва да правят разлика между справедлив и несправедлив закон и имат не просто моралното право, но моралното задължение да се противопоставят на несправедливите норми.