Здравен популизъм
Както може би си забелязал, в E-lect защитаваме свободата на българските граждани сами да вземат решения за собствения си живот, без разни неадекватни политици и държавни чиновници да им се бъркат. Поради тази причина не мога да пропусна новата безсмислена и извънредно опасна идея на Министерството на здравеопазването да бъдат обложени с допълнителен данък онези храни, които неговите експерти определят като „вредни“. Защо това предложение ми изглежда нелепо ще споделя по-надолу, но преди това ми се иска да отбележа очевидното: ако случайно не си забелязал, много от политиките, лансирани от настоящото ни правителство (често пъти без никакъв дебат), се ръководят от единствената цел да му осигурят повече приходи за сметка на данъкоплатците и съответно – мечтата на всеки роден властник – стабилен престой начело на държавата без да се правят реформи.
Плод на тази стратегия, която очевидно се осъществява под мотото „след нас и потоп“ бяха както отмяната на необлагаемия минимум на правителството „Орешарски“ (при все че в този си вид той беше пример за също толкова безумна и популистка политика), така и отмяната на поетапното отпадане на данъка върху лихвите и опитите за повишаването му, а също и за момента неуспешните щения за овладяване на парите на частните пенсионни фондове, правителствената амбиция да финансира с дългове бюджетни дефицити през следващите години вместо да реже разходи, рекламната кампания в подкрепа на Булгартабак и много други. Идеята на Министерството на здравеопазването прекрасно се вписва в горната тенденция, а ти можеш да бъдеш сигурен, че интересът на авторите ѝ в далеч по-голяма степен е да осигурят допълнителни средства на кабинета „Борисов“, отколкото да се погрижат за здравето на българските граждани.
Доказателство за това твърдение е и фактът, че от министерството предлагат именно нов данък вместо други мерки, чиито ползотворен ефект е далеч по-безспорен, като например: 1. да се намали или направо премахне ДДС върху лекарствата; 2. да бъде намален данъкът върху онези храни, които не се смятат за „вредни“, за да се стимулира тяхното търсене; 3. да се промотира отказът от тютюнопушене – което, само между другото, вреди далеч повече на здравето ни от всички храни, взети заедно – вместо да се подкрепя един производител на тютюневи изделия; 4. след като рекламираната цел е борбата с наднорменото тегло, да се организират кампании, промотиращи здравословния начин на живот, и да се намалят данъците на спортни организации и иницииативи; и прочие, и прочие.
Самият факт, че от голямо множество възможни политики управниците ни избират именно тази, чийто позитивен ефект върху здравето на българските граждани е най-съмнителен за сметка на нетния ефект върху хазната би трябвало да ти говори достатъчно, но все пак нека поясня: първата причина предложението на Министерството на здравеопазването да е опасно е, че то е част от плана да се осигури комфорт на правителството за сметка на всеки български данъкоплатец – настоящ и бъдещ.
Тази причина е важна, но – поне за мен – не толкова значима, колкото втората – а тя е, че, ако идеята бъде осъществена, ще предоставим още повече власт в ръцете на политиците – а това ще рече на същите онези зле образовани, но стабилно корумпирани идиоти, които не можем да траем – да се разпореждат с живота, който би трябвало да принадлежи на нас самите. Добър поглед върху потенциалната заплаха можем да придобием, дори само да се досетим, че на практика няма нито една храна, която да е задължително полезна – всичко зависи от допълнителни фактори като например какво количество от нея поемаме и как реагира на нея организмът ни – а това означава, че списъкът с „вредни“ храни относително лесно може да бъде политически „мотивиран“.
Както споменах в началото, предложението на Министерството на здравеопазването, освен опасно за свободата и джоба на всички ни, е и напълно безсмислено, и, ако си чел внимателно или просто си умерено интелигентен, вече би трябвало да знаеш защо. България има опит с високите данъци върху продукти, които се смятат за вредни – акцизът върху цигарите е един такъв пример, а ефектът от него върху здравето на гражданите на страната на практика е нулев. За разлика, разбира се, от ефекта му върху сивата икономика, черните партийни каси, крепките приятелства между политици и големи тютюневи магнати, закрепостените производители на тютюн и не на последно място прекрасно илюстрирания от рекламната кампания на най-големия ни цигарен производител обществен морал.