Земя пълна с добрини

Както е истина, че моралните качества на един човек се проявяват не чрез думите му, а чрез делата, така е и факт, че колективното достойнство на всяка група хора (или общество, ако предпочиташ) е функция не на това в какво тези хора претендират, че вярват, а на това дали прилагат вярванията си към своя живот. Така например, едва ли ще намериш българин, който, ако бъде попитан споделя ли идеалите на Васил Левски, ще ти отговори отрицателно. При все това в живота си голямо количество родни граждани – много от които принадлежат към онази прослойка от псевдо „патриоти“, от години опитваща се да постави знак за равенство между патриотизма и омразата към другите – не само зачеркват идеалите на Левски, но и активно се борят за коренно противоположни на тях каузи.

Пиша това, не защото ми се изпада в някакъв преднамерен патос, а по една съвсем проста и много по-различна причина. Когато става дума за поредния опит на българските политици изкуствено да конфронтират хората в страната по „проблем“, който сам по себе си е напълно измислен, но се раздухва до неузнаваемост с фалшиви аргументи и откровени лъжи – този за мораториума върху продажбата на земя на чужденци – много може да се напише по въпроса защо премахването на въпросния мораториум ще се отрази положително на страната ни, ще ни направи по-свободни и ще бъде важна предпоставка за по-ефективното усвояване и по-добро опазване на природните ни ресурси.

Но привържениците на запазване на мораториума, били те крайно леви, националисти от Атака, популисти от ГЕРБ, „зелени“, които и аз не знам за какво се борят в случая, или каквито и да било други, не желаят да водят спор с икономически аргументи. Те се опитват да изкарат въпроса „морален“ и да се представят за „защитници на земята на Ботев и Левски“.

В крайна сметка лицемерието на тези хора изпъква най-ярко, именно когато прочетем каква България си е представял Левски и открием, че за него бъдещата демократична република трябва да се превърне в „храм на истината и правата свобода“, където ще се възцарят „съгласието, братството и съвършеното равенство между всички народности“ и те ще са равноправни „във всяко отношение: било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото и да било“, а от където и да поискат „да живеят [хора] в този наш рай“, те ще бъдат третирани наравно с българина „във всичко“.

Честно казано, малко ме вълнуват глупостите на популисти и „националисти“. Но когато онези в техния лагер се изправят срещу идеите на великите мъже от нашето минало, докато в същото време се мъчат да ни убедят, че са едва ли не продължители на делата им, това е позор не само за тях, но и за всички, които са им се вързали.

Може да се борите за много неща, господа Сидеровисти и компания – и скъпите коли, вечерите за по 1500 евро, и уютните постове във властта са само част от тях – но, когато подхранвате ксенофобия и настоявате чужденците да бъдат дискриминирани, само защото са се родили другаде, последното, зад което бихте застанали, е каузата на човека, който има навика да пише за всички хора по света като за „нашите братя“ – Васил Левски.