Зомби икономика
Намаляването на чуждестранните инвестиции в последно време и спирането на част от европейските пари, колкото и сериозни да ни се струват, изглежда ще са само част от тежките грехове на настоящото правителство спрямо бъдещето на българските граждани. В безсилието си да предложи работещи икономически идеи управляващото мнозинство все по-остро залита към популизъм, подсилва нефункционалния държавен сектор и затвърждава острата зависимост на бизнеса от държавата, по този начин минирайки и без друго малките изгледи за растеж през 2014 г.
Въпреки че бях подготвен за всякакви глупости, най-новите идеи на икономически министър Драгомир Стойнев и колегите му успяха да ме хвърлят в тих ужас (и вероятно ще накарат по-далновидните от нас да започнат да започнат да преглеждат обявите за работа в Германия и да изкупуват билетите на нискотарифните авиолинии в следващите месеци).
Началото бе поставено в края на миналата седмица, когато министърът обеща, че държавата ще подкрепи създаването на хипермаркет единствено с български стоки. Каква е обосновката за подобна помощ не става ясно, но Стойнев демонстрира обширните си познания по икономика с твърдението, че „това е много добра инициатива и отговаря на очакванията на българските граждани“. Ако той е прав и хората наистина искат да се отвори такъв магазин, то няма никаква нужда от държавна подкрепа. Идеята сама по себе си не е лоша, стига в нея да бъдат инвестирани частни пари и частни лица да носят риска от провала ѝ. Във варианта на икономическия ни министър обаче приятелите му не рискуват кой знае какво – държавата ще инвестира в техния хипермаркет нашите пари, а евентуалните печалби ще останат за тях.
Този пример за опоречен капитализъм, в който кои са печелившите и кои губещите се решава от близостта им до Стойнев, а не от потребителите е показателен за корумпираността на настоящото ни управление, но далеч не е толкова сериозен, колкото идеите за възраждане на АЕЦ Белене и Химко Враца, напук на критичната ситуация, в която се намира (почти) всяко държавно предприятие в момента. Не знам колко глупав трябва да си, за да не прозреш, че при положение, че не можеш да реформираш и модернизираш дори сега съществуващия държавен сектор, простото добавяне на нови единици към него единствено ще донесе още и още по-големи дългове на данъкоплатците, а производителният частен сектор ще трябва да бъде издояван във все по-голяма степен, за да удължава агонията на любимците на властта – което пък ще разруши окончателно скромните перспективи България да просперира в следващите години.
Не ми се иска да звуча прекалено черногледо, но съживяването на социалистически трупове, прекратената приватизация, спрените еврофондове и намаляващите инвестиции, в комбинация с почти ежедневните примери за държавна подкрепа за „приятелски“ бизнеси, не вещаят нищо добро. Възходът на зомби икономиката, спонсориран от правителството „Орешарски“, заплашва бързо да изяде жизнените сили на българското стопанство и да върне полу-постигнатия ни преход близо до най-ниската му точка от последните дни на Жан Виденов.
Това, разбира се, е просто един от възможните варианти на бъдещето. Дали ще го допуснем зависи само от нас и нашето търпение към комунистическото зомби, изпълзяло за пореден път от пепелта.
